Blog Archive

Saturday 17 March 2012

Полъх на орг.анизми


Случва се човек да успее да съсредоточи вниманието си върху конкретно нещо. Добре звучи. Трудно ми е да си представя какво е. Аз обикновено пръсвам моето. Насам-натам на малки ситни капчици. Понякога директно го изливам подобно вода, плисната чрез чупене на делви - от тия, най-големите - на Корфу по Великден. Не успявам да се фокусирам в изпълнението на само една дейност. В реакция на това разфокусиране непълнотите и празнотите нехайно пропукват всичко, което опитвам да бетонирам: танци; висше образование; бретон; семейство; художествена литература; сезони; смяна на сезони; възлюбен. Бих могла още малко съществени съставки да вмъкна в списъка, обаче да не взема някак да го отплесна.
В последните седмици се бях постарала да извадя от онова, което би се определило като полезрение на вниманието, малка част от немалкото тирета в листа ми. Елегантно обърнах гръб на литературата, танцувалните въртенета и състоянието на сезоните. За сметка на това всеки ден съм отделяла редица нематериализирани минути да си оправя бретона. Доста минути, прахосани такива.От известно време водя мислени записки и заключения по съвременните български въстания, в частност моите, и съпоставям сериозни съзнателности, до които стигам с подобни малоумни експерименти. Не възнамерявам да описвам екзистенциалните изводи, защото на една част от вас, които без да искате неформално взехте билет за разхвърляните ми словоизлияния, тези изводи ще дойдат прилив на информация, а противоотрова или рецепта за отлив скоро едва ли ще имам желание да пиша.
За да не се изкривяват успоредните линии, съм си взела вълнообразна линия. Не зная къде е, за последно я мернах преди 8-9 години.
Тогава нямах бретон.
И приятелките ми звъняха да обсъждаме момчета по домашния телефон преди училище.
Сега знаете ли какво правят преди училище - аз нали я гледам сестра ми -
Оправят си бретона.

And the best is yet to come.
Имаме освен това и нов списък, този път със задачи преди лягане:
1. да освободя столовете в кухнята от купищата дрехи, които стоят намятани /до това води продължителното неприемане на гости у подредените девойки/;
2. да полея цветята /милото ми Кафе, което възпитавам с любов в саксия от има-няма 4 години, е пред срив, нервен или листен, като го поливам ще го питам, нали е полезно да им се приказва като ги отглеждаш, усещали, те хората не усещат, растенията ли/;
3. да закрепя едно специално мънисто на един специален другоцветен аксесоар;
4. да си сплета няколко великолепни плитки, за да имам утре великолепни, но дискретни и непрогорени къдрици;
5. да погледна метеорологичната прогноза, за да не си губя и без друго загубеното време в планиране на къдрици, ако предупреждават да очакваме до 85% влажност;
6. да не се отплесвам

Без отплесване. Все пак възглавницата ми е на цветя, а и аз съм си цвете. Дано не забравиш да добавиш да ме полееш към твоя списък със задачи.

P. S. По време на писането влажността клонеше към подобни проценти. Не искам да долавям скептицизъм.

Отплесването ми вече е стигнало до върха и е променило естеството си. Шаренее. Както шаренеят конци, оцветени с начукани корени от екзотични латиноамерикански растения.