City Men Watch Porn. But Who Are We To Judge Them.

Nothing compares

To your first cup of coffee this Monday-after
To your first rueful laughter
And when your first drum and bass party began;
To your first love life teaser
To your first perfect kisser
And your first lickerish time with a new man;
To your first time ever.
It's tricky to put together.

Dazzling version of my own scenario, always slightly out of reach.
And we've reached
The stage of our lives where we need a new creative flair.
Is it only fair
That journeys end in lovers' meeting?
Two more thoughts and both so creepy.
Right on cue - magnetic hop of universal forces
Piano loop that magic causes.

Цитрусови нощи

Une part de bonheur dont je connais la cause.

И един прекрасен ярък спомен от лятото миналата година, отвеждащ към цветния балкон на втория етаж. Закуска със свежи череши, набрани преди малко от дървото в двора. Така и не си спомням къде точно беше то като чисто визуална локация. Бях твърде заета да поглъщам всеки облак. Трябва да отида отново - да систематизирам, да си припомня. И тия птички. Как намериха да музикализират точно утрото. 
Умирали сами.
Всичко друго, но не и сама се усещах тогава.

Съкровена привързаност, трудна за определение, навярно по-скоро емоционална, отколкото рационална. Нима тя не е най-приятната. Споменът ме връхлита изведнъж, съвсем спонтанно, докато сладко хапвам кисели портокали в леглото. Едно от малкото удоволствия за втория вторник на месец февруари, портокалите в леглото. Имах добър приятел, който свързваше Коледа и мен с портокали и канела. Вече нямам този приятел. В купата, изоставена на нощния шкаф, има още портокали. Канелата е в кухнята.

Четох интересното становище, че изблиците на страст трябва да се контролират, защото съществува съответствие между духа на човека и Природата. Пуснете се да ми вярвате сляпо, че във вълшебната сутрин, към която ме върна среднощната консумация на плодове, между двете вилнееше пълна хармония. Пълна, изящна, а в същото време натоварена с ужасяващата мисъл, че скоро черешите ще бъдат изядени, слънцето ще се възползва от привилегията да ни погледа отвисоко и дори да ни зареже в израз на безинтересност, птиците ще са оставили двора без компания, а на тяхно място ще се чува тъжно ръмжене, с което автомобилът опитва да скрие вика "Чао, хармония!"
Възможно е аз да опитвам да скрия този вик, не автомобилът.
Така и не изядохме черешите. Но оставихме двора и прилежащите към него цветя и без нашата компания. Чудя се обаче защо беше нужно неизбежността на заминаването да ме дебне дори още там, сутринта, на втория етаж. Трябваше да ме остави да поседя и да помечтая. Тогава може би щях да изям черешите. А и никой не е загубил от мечти, нали?
Ами, не е - я вижте Алиса. Какъв беше там случаят, да наблегнем на думата, групираща мечта и сън: независимо как е задрямала девойката, мечтите са фигурирали. И тя все се загубва в някой момент. Даже и в 3D версията.
Моята Страна на чудесата не е при черешите.

<малка стая - ала цяла:
обзаведена със чувства,
смях и радост по стените
си висят като изкуства>

Тя е навсякъде. Стига само набралият черешите да е наоколо, за да продуцира чудесата.
Вселена у мен наркотична идея. Идея, представляваща цяла Вселена.
Ръчна изработка за закътана личност. Да не се излага на пряка слънчева светлина и да се съхранява с много обич.
Време е да доям портокалите. А утре за закуска - мечта/сън/спомен за череши. Съкровищата са пред нас, само още не са се събудили.

   
                                                                                                                14 февруари 2012

Изкуството да виждаш мащерката лилава

Безумни глупости или разум вместо тъмна бира. Било спорно дали колкото е по-тъмна бирата, толкова е по-силна. Dark моментът може и да се дължи на друго.

Мащерката (Thymus - от гръцки: смелост, сила, мисъл) е тревисто многогодишно растение с наситенолилав цвят и силен аромат.
Лилавият цвят и силното ухание на мащерката привличат отдалече.

Почти всеки бивш, настоящ или бъдещ (според зависи от времето и предстоящите за обнародване закони) сравнително редовен, че и транзитен употребител на ex-известната като "Столична компания за градски транспорт" безкрайно вероятно се е натъквал в някое от превозните средства на някой пътуващ Луд.
Днес, качвайки се на спирка № 1288, попадам и аз на такъв един умствено сходен случай. Как сходен ли - ами ей така, отклонен. От тези така отклонените, че всички дами наоколо правят физиономии. Коя от страх, коя от възмущение, коя от смесицата на двете. Физиономии правят и господата. Заканват се уж. Или и те се възмущават. 
Предмет на внимание е Лудият с малка второстепенна роля. Направо почти поддържаща. С цялата си лудост, съставена от ограниченост, безнравственост и безсрамност, той си говори лудите фрази, които изненадващо излизат в пълна хармония с мъртвата тишина наоколо и снега, който успява да се шмугне при всяко неавтоматично отваряне на вратите.
Видите ли, най-близката врата не се затваря докрай. Човекът, ако изобщо има право като такъв да бъде разглеждан с оглед на отклоненията, прави простичка констатация, гласяща гореспоменатата реалност: "Тая врата пак не се затвори!" Последващият етап е звучно блъскане на вратата. По-последващ е механично отправяне на 7 възмутени погледа - от тия, за които ви разправях преди малко. Плюс още толкова, обаче неотправени. Само помислени. Те са от страхуващите се.
Идва ред за лудото слизане на опасния Луд човек (?). Някакви въздишки от негова страна. След това псуване на шофьора. Карал като идиот. Не го е срам да псува, ние сме обществени. Заедно със слизането му несвързаните постъпки  се превръщат в тема на броя за част от пасажерите. Нали знаете - споделената мъка - половин мъка и преливане позитивно на енергия. Жизненоважно.
Обаче да ви кажа ли, или си знаете?
Шофьорът така кандилка съдържанието на автобуса, че ни заглеждат при изпреварване. Даже много е за псуване. Не бива псуван обаче. Мъжете ги мързи. Сигурно не им стиска. Лейдита - не е красиво жена да псува. Спестяват за по-красиви ситуации. А вратата е така измислено затворена, че влизат малки засилени снежинки, които се лепят по отворените очи и усти и оставят довелият ги вятър да те перне централно в лицето. Мен ме пращеше и в краката, понеже реших да изляза по симпатично къси панталони в тон с ботушите. Не бива тресната обаче. Всеки от аудиторията е обхванат от такова прекрасно безразличие към света, че просто се мръщи на снежинките. Другите да му мислят.
Дали му мислят? Мислят му, ама и те по същия начин явно.
Защото никой не побутва вратата повече.
Возим се до края в този наситен с нелилави тонове въздух.  До Края. Не сме разбрали Лудите въздишки, няма и да ги разберем. Не заслужаваме. Те са просто проявление на сложно отклонение. Умствено отклонение. От норми на общоприети порядки.

Конституция на Република България (извлечение):
Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта... са ненакърними. 

Какво е да си нормален? Да не си странен и луд. Нали? Дали? Да. Едва ли. Не.
Наречете го демократичност.

Мили деца! Мащерката придобива
светлината
на спектъра на дъгата
на очилата,
през чиито стъкла се осмелите да я погледнете!

Music Melts Down

В неделя рано не се събуждам.
По принцип.
Тази неделя станах в 9.
Знаете ли какво е да станеш в 9, в неделя, когато вали? И цяла нощ е валяло? И всичко, всичко ухае на дъжд?

Когато стана готово кафето, веднага се устремих към балкона. Много обичам аромата на кафе, и този на дъжда го обичам. А когато двете се събраха, пак се получи магийка: отлетях по облаците. Назад 2 години. Когато започна всичко. В Лондон. Не помня откакто съм се върнала от там такова вече-видяно да съм изпитала. Да ми отваря сетивата на пълна панорама. 
Ето. 

И там беше валежно кафето. 
И изведнъж сутрешният ми тих неделен балкон беше вече тиха лондонска уличка. Адски красиво. Запалих цигара и с все блажена сила засмуках целия Лондон, който можех да поема. 
Беше много. 
Оказа се, че когато звукът се издига, също има дъжд. Чак сега се заслушах. 
Добрите слушалки са като секс преди закуска - освежават и засищат.
Аз няма да закусвам. Удължа ли цветовете, те сами се преливат.
Лондонските улици ухаят на дъжд.
  

Стръкчета трева

Имам чувството, че не съм си лягала в леглото от около две седмици. Реално беше вчерашната сутрин. Няма проблеми. Така казват, не знаят очаква ли се нещо от тях, какво се очаква. Тогава пък и ние няма да знаем. Само че дано успеем.

 Мисля си за феромони. Моите ме притискат около шията. Реално погледнато точно едно леко, а би могло и малко по-малко леко притискане е упражнението, от което имам нужда в момента. Защо няма вече такива спонтаннички загадки на закачки в екзистенциалността ми, да мога да успокоя тоя яростен рояк, който ме кара да бръмча нонстоп. А как искам вместо това да бъда лекичка и мила. И лекичко подаване. Как смело си скачам от едното към другото обаче, приятелките ми биха се стъписали половината. Ама ето затова им казвам аз периодично, че не ставам за сериозна връзка, те много се вслушват понеже. Не ми трябва тази прословута обвързаност, нали имах привилегированото положение на встъпване в такава, някак без блясък ми се вижда. Да си стоят в шкафа разходките в парка; издирва се тук онова чувство да се чувстваш силно желана. Тъй като все то се спестява, бая негативна енергийка ми се струпва и затрупва, и ето ти я сервирана моята враждебност. Явно има разни предпоставки за възникването ѝ. Какви са хипотезите, при които ме освобождават от отговорност? Ами някакво погасяване взаимно на насрещни престации? Цял живот да си престираме така в промеждутъците без да се предаваме. Буквално, преносно и абстрактно употребих предаването. Хм.

 А какво се случва, ако всъщност онези пренебрежимо малко моменти, за които си самонабивам, че почти напълно несериозно са изречени, се окажат частта с най-значимото от истината? Задълбахме по темата, а можеше още малко локумчета да си разтегнем. Излиза, че хранителните ни предпочитания определено се различават. Bounty. И една широка магистрала. Този път не до морето. За нея поне съм сигурна, че правилно класифицирах инфото като лъжливо.

 И все пак какво ли би станало, предполага ли се нещо твърде хубаво като резултат, като ефект? Не смея да се отплесвам навътре в химерата. Тая дума така и не разбрах дали съм си я изтълкувала сама за мен си правилно. Нищо че с тема по нея като че ли кандидатствах. И колко добра работа вършат заучените фразички. Не е редно да ги нападам, след като и аз си имам богат репертоар на авторитетно звучащи късчета мисъл, които втъкавам в хода. На разговора. На познанството. На секса. Въпрос възниква дали ще ги прилагам и в хода на Нещото. Нещо – затова, защото не знам кое друго определение включва най-малко сериозности. Любов, връзка, евентуално съжителство. Любовта май? WishList: Да направя анкета. Любовта залагам, ще я джитнат нея на трето място. Като по-силна от всичко демек.

Почти. Елате да ви разясня кое по какъв ред на действията става и колко време отнема. Неопитна готвачка каквато съм – признавам си, на око ще ви го премеря и вероятно ще има малко неточност, обаче пък в доста от случаите ярко правилно успявам да го преценявам и стават разкошни сладкиши.

Ако и там ги хлъзна в употреба, какъв смисъл ще има изобщо цялото това стигане до стъпките, обект на бъдеща анкета. Сън ми е необходим, не омагьосани кръгове. Като казвам Магьосник, помислила съм си подробно защо е страшно подходящо. Защото носи вълшебство. И ПРЕ:оритетно това е функция, която заема първо място при определяне на междуличностни отношения. Грешка, второ. Първото ме кара да се докосна по-силно към разпилените чаршафи.

Тия, дето нямаме ценностна система, сме безценни, така ли? 

Лекарство против морския вятър

Пролетна умора
Лятно слънцестоене
Есенна меланхолия
Зимна депресия

Защо са ни четири сезона, освен периодично и профилактично да мрънкаме за съществуването им. Триста шейсет и няколко дни. Цяла година. Извинения, алибита, обяснения. Въобще оправдания.

Понякога ги търсим. Понякога те ни намират. Факт е обаче, че като че ли винаги са добре дошли.

1) Пролет.на умора

Радваме се на първите признаци за стопляне на климата. Малко така завръщане на птичките. Тук-там кокиченца.

Недоволство, ex.: при т. нар. нежен пол често бива свързвано с нежелание за прословутото пролетно почистване, което някои от нас – признаваме ли си? – отлагаме чак за средата на юни. Ако евентуално намерим време.

2) Лятно (слънце)стоене

Ами, нека бъде лято. Пре:спокойно сменяме неудобното бельо с горнището на банския и се разкарваме из центъра на София. Кой отсреща  в процеса на небрежно разминаване по улиците да предположи, че сме скрили самото Море под работната рокля. Мислим с блаженство в погледа за Черноморие или някое друго –морие, или някое –океание. Отнасяме се към плажа, където с Мохито в ръка слушаме какво ни разправят вълните. Обичаме.

Недоволство, ex.: горещо ни е. Какво от това, че ще се оплакваме от хладнината цяла зима. И да не забравяме: пейките в Борисовата градина са до една антисвободни още от ранния следобед.

3) Есен.на меланхолия

Красивите пъстри нюанси. Виждаме толкова живот и хармония в разноцветните листа на дърветата. Зелено, жълто, оранжево и всички възможни преходи между тях. Малка разходка по някоя алейка и се създава впечатлението, че влизаме в приказка. Чакаме хепи енда.

Недоволство, ex.: цветната хармония се изсипва на земята и започва да представлява прашна и изсъхнала купчина. Вече бивш живот. Налага се да правим смяна на летните дрехи в гардероба. Кофти. Зимните заемат повече място.

4) Зимна депресия

Пейките в Борисовата са свободни, ентусиасти почти няма. Тихо се сипе първият, а после и следващ пореден номер сняг. Честито на печелившите. В това число се включвате, ако карате ски, борд, разцъквате на ледената пързалка или просто обожавате да творите снежни човеци. Аз не спадам в тези категории. Обаче пък харесвам миризмата на канела, канелата зимно време най я обичам, и коледните украси по някои витрини. Също и падащите снежинки. Особено ако ги гледам от някой топъл прозорец.

Недоволство, ex.: ама разбира се – студено ни е! И какво от това, че се оплаквахме от зимата цяло лято.


1) -- Пролет: мъфини с боровинки и бял шоколад

1 яйце

1 1/2 чаша захар

1 1/2 чаша брашно

1 1/2 чаша кисело мляко

1/2 чаша олио

1 чаена лъжица бакпулвер

2 ванилии

бял шоколад (на съхранение в хладилника)

Разбъркват се яйцето и захарта. Към тях се добавят олиото и киселото мляко, а след това и смесените брашно, бакпулвер и ванилии. В получената смес се сипват плодовете и натрошеният шоколад. Разбърква се. Малки тайни. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна за 25-30 минути.

2) - - Лято: бяло фрапе - -

Ледено и с много захар. Ако имате затруднения при приготовление, отидете до най-близкия любим бар. И се усмихнете на бармана. Задължително.

3) - - Есен: сиропирани сладки със сметана - -

3 яйца

1 чаша захар

2 чаши брашно

125 грама масло

1 бакпулвер

натрошени орехи

сметана

*за сиропа: вода (~литър), захар (~килограм)

Яйцата се разбиват с маслото, брашното и бакпулвера. Тестото се оформя на ивици по 5см, в средата се слагат ядки. Пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 20 минути. Кипва се водата със захарта. След изстиване сладките се заливат с готовия сироп и престояват половин час. Сметаната е по желание. Но по-добре без ограничения. Ще пестим калории от основно ястие.

4) - - Зима: чай - -

Обикновен билков, от мента. С мед. За по-голяма изтънченост може да се капне малко мляко. Така като ви питат какво пиете с вирната глава да оповестите: „Мента с мляко.“ Върви разправяй, че страдаш от гърлобол…


Източник на рецептите е сладкият ми опит, понякога с някой заблуден горчив бадем вътре. Креватните тайни на майсторите готвачи от Лилия Дакова.