На балкона при родителите ми винаги е повече слънцето. Някога нямах търпение да се изнеса от него; заблудена за света и все още дете; сега съм само все още дете.
Като се сгуша в полите на терасата и не ме вижда никой, този етаж е просто уютен. Наскоро баща ми боядиса частични елементи в сребристо. Странно е, той не боядисва. Говоря си с въображаеми плюшени мечоци. Приятелска драстичност. Трябва и аз да боядисам перваза.
Марсалата е цветът на 2015 г. Колко е готино, че всяка година си има цвят! Непрестанно се чудя дали не забравям умния си телефон на излизане от вкъщи. За цветовете мисля по-рядко, по-непостоянно. Един цветен калъф пролет не прави, година - още по-малко. В ония времена, в които нямах пари да купувам цветове, бях по-щастлива. Там сама си ги рисувах.
Допивам кафето на сребристия балкон и излизам. Днес ще рисувам. Без телефон, оставям го. Прати ми цвят по въздуха и обещавам, че ще те срещна.
