Blog Archive

Wednesday, 2 December 2020

впряг за праха на една галактика


побърка ме хармонията на снимките 

затова я смених с бъркотия

побърка ме хаосът на чувствата

затова ги изправих в редност

побърка ме редът на римите

затова потърсих пошлото

побърка ме баналността на света ти

затова пуснах в себе си лошото

побърква ме злобата в действията ми

затова от три години диря хармония


на немезида за впряга?

прага:

франзели в пластмаса

хмелени влакчета

стрита трева

футболни залагания

романи в библиотеки

романтика край реката

обяд под моста

семейни неволи

баня без ключ

груба нежност

стилизирани блънтове

погледи от автобуса 

бялата ми шапка

и една папка

която пристигна със закъснение

понякога фината оптика

е половин галактика


днес са закачливи плодови мушички

под колесницата на немезида

вече имам лирика за всички 

любови

след боби

Monday, 16 November 2020

Босонога в боса нова

 

Черупките зад дисидентни тръпки

Разтварящи се цветни пъпки

Обути във фиктивен блясък 

Стъпки


Цикличността като облак пепит

Сърцевидни обеци от пирит

Превер и трите му клечки 

Кибрит


В край на усмивка трапчинка да скрие

Питие за последно и после да свие

Перверзия в празна анкета 

Попълних на Вие


Ефирен и прѝстъпен, необозрим

Тайна в малкия джоб от деним

Докога зад веселието

Беше кармин


Безстрашност и безстрастност

Първата чакра понякога е последна


За босоногото момче

И тихата лятна нощ

Варна, 2к и малко

Tuesday, 13 October 2020

Парад на суфражетки





















Пяната на дните е красива през есента.


Да я изтичам боса през полумаратон 

Не искам

Да я разбия на прах от полубожество

Не мога

Да я превърна в парад на суфражетки

Слушай


Диктовката по френски

Жестоките герои на нашето време

без капка кавказки романтизъм

Броя полугласно

Признавам


Тихите падения в думи

Бележките през ред в очертаното поле

с падеж по течението и много точки

Повече парчета

Не познавам


Мощни нощни забави от нискочестотна поредица 

Задържа ги в тапите за уши и ме дръпна за ръкава

Твърдият му парфюм по меката ми възглавница 

Опря корен до светлосенките по тавана

Разкъсани печива, чувствителност

Влага, циркулираща през гръкляна


Безметежността помита с първия пирует на листата 

Отпивам 

пяната на дните 

Отивам

Sunday, 20 September 2020

Пътешественици


Перката на самолета примигваше, 
докато в ухото звучеше половинчата молба да не си отивам.
Промених се и излетях. 
Не бих повярвала в обратната призма на времето. 
Осмозата обаче е правопропорционална и връщане назад няма. 
В принципите, които Оскар Уайлд отрича, 
гледането до по-скоро е необратимо като изгрева над хребета. 
Стъклото е замазано и се затваря, и кара очите да се затварят. 
Дойде стюардът и се наложи да се вдигнат вкупом
Гравитацията не е калибрирана 
според цветовете отвъд обозримия хоризонт, 
макар обозримостта да е заложена в него изначално. 
Поне душата все още се държи в границата на вдъхновенията, 
които получаваш, когато колористът ти е в неплатен отпуск. 
Връзката е сложна като следлозите на унгарски,
защитени от мекия глас на сочна вяра из невидима наивност. 
Нежните облаци в пухкав пастел не са нощта на Фицджералд, 
ала ускоряват биенето на камбаната. 
Мястото за качване с разкривени букви приканваше
да се отнасяш с Нея така, както искаш тя с теб. 
Първо съвсем се отнесе,
после дойде ремонтът, 
после си казахме нищо,
после обухме бермуди в черен камуфлаж, 
после издирвахме течаща вода, 
после ни сполетя полет в симфонията, 
после сенките умряха от светлината и преминаха нивото под погледа, 
после се удавих в ликуид дръм енд бейс, 
който получих на творческа работилница по писане преди много луни. 
Смисълът на нещата е в счупения цип, 
ципът на черния камуфлаж обаче така и не се счупи. 
Момчето със скъсани обувки го посочи 
още преди да замине за Англия. 
Оттогава ме крепи вярата, 
че отново ще има пижами по Коледа и циан без бляскави частици. 
А какво крепи вярата? 
Момчето със скъсани обувки, което замина за Англия. 
Все така ги подбираше. 
Пътешественици

Monday, 31 August 2020

сХемингуей

  

Днес искам да съм златна авлига

Да препускам над жицата и да не се страхувам от тока по нея

Стоя и гледам като по лирика изгрева


Макар вече да не умея фокус в слънцето без магия


Нишката в последователността на буквите 


Е измамно небе като мозайка на дъното на басейна


Мозайката не залъгва никого, но аз лъжа себе си


Да лъжеш себе си е най-дълбокото на водоема


Не зная дали буква надолу променя фриволността на лъчите


Само вярвам, че любовта към прави редове се споделя


И в жаждата към сюрреализма преди дигитални схеми


Останките на пиршеството и sub-ът на битието 


Не са клетва за вричане във вярност към океана


Нея си я загубила преди години и го знаеш

Thursday, 27 August 2020

Целувки сауър

Разбити белтъци по рамото

Остава си сàмо то

И се лекува с морска сол или шелтър против комари


Докато нощта падне с пепел и утрото о/стане небезрадостно

Се претълкулва цял спектакъл 

С обострени поддържащи роли


Стихията на въздуха днес отнася шума на колите от улицата

Но хаосът в нервните окончания 

Допълва черния бунт на дланта ми


Някои източни сънища 

Са по-хубави в тъмното

Но за други просто няма настройки на светлината

Wednesday, 5 August 2020

През призмата



Велико ухае тази сутрин
На дъжд и на детство
На топъл хляб
На неизбежност

На нежност

Ако прилепя за миг мигли открито 
Бих искала да се размина 
Без пуловер и с малка 
Прозрачна пеперуда с крило в косата
 
Защо ли

Като малки не учат, че няма прозрачни пеперуди?
Ако не затворя очи, блуждая в тъмното 
Половин крачка до насипните камъни на стадиона
Ни плът/Ни цветове

Тогава избирам пуловер по материя

Сетивата се познават от сутринта
Но се припознават нормативно още вечер
Когато се престрашиш да издишаш на балкона 
И да оставиш киното на хора, броящи изкуства

Имам само едно, абстрактното

Прощалното слово
На дамата с хортензиите
Може да отсее химията
От всяка велико ухаеща сутрин