сХемингуей

  

Днес искам да съм златна авлига

Да препускам над жицата и да не се страхувам от тока по нея

Стоя и гледам като по лирика изгрева

Макар вече да не умея фокус в слънцето без магия

Нишката в последователността на буквите 

Е измамно небе като мозайка на дъното на басейна

Мозайката не залъгва никого, но аз лъжа себе си

Да лъжеш себе си е най-дълбокото на водоема

Не зная дали буква надолу променя фриволността на лъчите

Само вярвам, че любовта към прави редове се споделя

И в жаждата към сюрреализма преди дигитални схеми

Останките на пиршеството и sub-ът на битието 

Не са клетва за вричане във вярност към океана

Нея си я загубила преди години и го знаеш