Барселона. Prison orange is NOT our colour

 Скритите заглавия са още по-шано, когато имат покритие.

 Меланж от бял шоколад в наливно състояние и цели бадеми. Няма ликьор, а шампанското е символично. Не равносмятам, а чертая звездни карти в джобен формат. Ще ги взема в открояващ се куфар с умерен темперамент и заключени ще ги транспортирам към Барселона. Уловката не е никога да не отваряш пратката, ами да я пренесеш без мислено да я видоизменяш. Нелесна телесна работа на моменти, но да живее ръчният багаж.
Така снимам и парка, гледката, странните ръбове на блуждаещи безстрашни улици. Скицирам въздуха, за да запазя уханието. Като го намеря в магазинчето, ще го тикна на фотьойла под шала ми.
Всеки път бъркам схемата при покупката на билети. Повърхностни грешки, в дълбочината сияние. Втората чаша отключва много вратички за толкова голямо разстояние. От недобросъвестна миграция с лъжливо горчиви отклонения до революционен тлеещ челен сблъсък с тигана от многото удари в минута.

Осигурено по-експресно достигане към духа на позитивното мислене и двата са в едната чанта. За мен едно еспресо и няколко глагола, изразени на английски, моля. Редуват се температурите, но търся жегата. Затова чакат каталонските алеи. Засуетявам се пред гардероба да видя кои са балеринките, събрали днешната енергия на слънцето. Магичество без древни руни и криминология. Разказвам ви за тишината, като ни най-малко не я нарушавам.

Целувка на летището като на Робер Доано, но незаснета, неизвестна, целувките са лично нещо. И тези на летището, и те, сред хилядите колелца на часовници, на куфари, на асоциации, на мозъчни механизми и картини в стил ново изкуство. Перфекционизъм никона не бива постиган, когато тъй настойчиво бива планиран. А дали лак в цвят тъмен патладжан е най-удачен избор. Tепърва се разбира. Пъстрите нюанси са прибрани точно до лакочистителя и чакат една от многото, но наша хотелска стая, където ги трупвам на нощен шкаф и чакам вдъхновение на градска тематика. Едри букли и силно капучино, а с пяната - втора целувка, пращам по въздуха. Хубави обувки в частта с дизайнерското, тук-там ги има, носени от морето и тихия вятър.

 Ласки и захласки. В главата ми прозвучава красиво, уверих се колко така го чувствам. Да се прехласнем. Нека. Заспа ли вече? Аз май не мога. Случам тамянова приказка на фона на класическа музика и чувам много специфично пианото. Отвътре почукват мисли, искат и тях да отключа. Оказа се, че не от необезпокояваност съм имала нужда. Размечтавам отново и забравям да не отмивам границата. Донасям си разкошности и мъничко тъга в големи количества, но от качеството. Отгледано с любов, румънска поговорка. Не отглеждам с любов, а любов отглеждам, при стъклото над мивката. Важни са парата и запарените парещи емоции до лилавата кутия с перото от катедралата.

Катедралата, на която се любувахме на вечеря. Но и тя ни е забелязала - кръжаща и умислена от налягането на полета и разни носталгични повърхности. Почти хоризонтално стечение на сълзи и обстоятелства, като в приказките. И тях отмятам зад ухото, за да знаеш, че те слушам и повличам, прегръщам, обгръщам и топля, за да ме топлиш и обгръщаш, прегръщаш, повличаш към себе си нощем, испанско небе. Наум те рисувам, още картини, не зная състава. Очите разтварят артерии, червената нощ ни помахва от запад. Изпуших и последния щрих от облака в банята, не го виждам, трансцедентно ми показваш. Странна паеля без морето, с всички лъчи обаче, без лъчи пространството - нищо, а ние сме цветни. Наближаваща неделя над езеро с лилия. Белите нишки обстрелват. Бодлите, макар и малинено-винено-алени, се виждат само без светкавица.


Историята на един парфюмец.