Music Melts Down

В неделя рано не се събуждам.
По принцип.
Тази неделя станах в 9.
Знаете ли какво е да станеш в 9, в неделя, когато вали? И цяла нощ е валяло? И всичко, всичко ухае на дъжд?

Когато стана готово кафето, веднага се устремих към балкона. Много обичам аромата на кафе, и този на дъжда го обичам. А когато двете се събраха, пак се получи магийка: отлетях по облаците. Назад 2 години. Когато започна всичко. В Лондон. Не помня откакто съм се върнала от там такова вече-видяно да съм изпитала. Да ми отваря сетивата на пълна панорама. 
Ето. 

И там беше валежно кафето. 
И изведнъж сутрешният ми тих неделен балкон беше вече тиха лондонска уличка. Адски красиво. Запалих цигара и с все блажена сила засмуках целия Лондон, който можех да поема. 
Беше много. 
Оказа се, че когато звукът се издига, също има дъжд. Чак сега се заслушах. 
Добрите слушалки са като секс преди закуска - освежават и засищат.
Аз няма да закусвам. Удължа ли цветовете, те сами се преливат.
Лондонските улици ухаят на дъжд.