Едно кафе с много мляко в няколко чаши

Цветът на мандарините е така ярък, че често се питам дали не се преструват, дали животът им е хубав. После ги беля и забелват очи, уши, същност. И леко киселеят. 
От зимите с оскъдни мандарини се научих как да реагирам - махам и долната обелка. Блестящи витамини.
С чалъм става.

Чалъмът при жените е така да ги пипнеш, че да се чувстват блестящи витамини дори и с двете обелки от зимни дрехи.

В Мадрид мъжете ми предлагаха цигари. 
Познати, непознати.
Всеки е сърдечен и стилово различен. Градът така си е обречен. 
Отказвам им на всички. Няма как да знаят, че като малка не отказвах. Яркостта беше моята, а вредните навици - чуждите. И мъжете, и цигарите. 
Сега съм се развалила, имам си, след тютюна отново: очи, уши, същност. 

Така се разпознават развалени мандарини. Питат за наркотици, а аз още си броя витамините. Пия женшен за закуска, за да наваксам общото тегло. Тяхното е по-лесно и по малко им завиждам. 

На ниво епистемология съм се губила и повече: картонените надписи са по-добре от водна шарка. 

Умеят го чалъма, владеят го както студен шоколад в 3 през нощта за затапка на многото вино. 
У дома не ми се прибира, нашите среднощни затапки не ми допадат. Не са красиви. 

Алекс някога ми каза - колкото и да се размотаваш, все някъде близо до теб има спирка на метрото. 
А със свободата
Е същото. 
Затова не се изгубих - колкото и да се замотая, някъде до мен тя спираше в шоколадена чаша. 

Доставям им удоволствието лично да откажа от цигарите, но свободата си я взимам.

Прибирам се.