Една омагьосана фигура, все още ухаеща на вчерашни мечти

Мечта.
 - определение (цитат - извадка от Свободната енциклопедия): силно и непреодолимо желание, идеализирана цел и стремеж към щастие.

Доста приемливо го описали хората. Аз така реших концептуално да отскоча към собствената си мечта и да установя всъщност какъв е филмът, в който тя ме вкарва. И какъв е филмът, който ме вкарва в нея. И защо изобщо терминът "филмиране" в многото му леки и тежки варианти за назоваване и проявление се среща в ежедневието почти толкова, колкото любимото "фейсбук“.

Три елемента:
1) силно и непреодолимо желание;

2) идеализирана цел;

3) стремеж към щастие.

Мечта, обект на изследване:
Да бъдеш щастлив?

1. Да бъдеш щастлив. Като силно и непреодолимо желание. Като визуално отражение на стръкчета трева. Правилни думи и липса на точно такива. Обич. Усещане. Страст. И фаталната им комбина. 

Три елемента:
1) силно и непреодолимо желание;

2) идеализирана цел;

3) стремеж към щастие.

Мечта, обект на изследване:
Да бъдеш щастлив?

1. Да бъдеш щастлив. Като силно и непреодолимо желание. Като визуално отражение на стръкчета трева. Правилни думи и липса на точно такива. Обич. Усещане. Страст. И фаталната им комбинация, която предчувстваш още с прекрачването на тъмния праг на стария вход на малката сграда на симпатичната пряка на известната улица на големия град.
Това снощи и аз го предчувствах. После го изчувствах. И сега все още чувствам. Страховит фактор е химията. Онази абстрактната, дето те кара или да се влюбиш, или да позволиш на тялото и душата най-върховното блаженство, което един секс би могъл да предложи. Само не и двете действия в едно. Защо. Защото пътят е красив, но спасението – сложно. И клони стабилно към невъзможно.

2. Да бъдеш щастлив. Като идеализирана цел. Идеализираните цели са почти точно толкова коварни, колкото химията по точка първа. Елементарничко е обяснението. От много идеализиране не забелязваш директните промени. Така директни, че чак загрозява. И така промени, че целта в крайна сметка се измества далеч от отправната позиция. Чудя се дали моята мечта е идеализираната ми цел, или просто илюзията ми за нея? Идеализации и илюзии – как се вмъкват нарочно асонанси, алитерации – а, господа филолози и философи, уважаеми, та това нищо ли не значи? Упорито е. Снощи някой така ми каза.

3. Да бъдеш щастлив. Като стремеж към щастие.
„мечта“; „щастлив“ / „стремеж“; „щастие“
 И добре, ако мислено си задраскаме щастливостта от двете страни на уравнението, понеже още в предгимназиалния период разправяха, че можело, какво остана? Да разбирам, че мечтата ми е някакъв стремеж освен. И дори не съм успяла да разбера към какво точно, противно на първоначалните ми убеждения и въпреки многото строги анализи и наблюдения. Дали не е тъжно? Тъй като – забележете – аз тази мечта я преследвах... Ами сега как става номерът. И с какви очи мога да поискам нещото, което наричам Щастие.

Повече изводи ще дойдат в повече. А всички дебнат един слънчев лъч.

Лятото е опасен сезон. Да, опасен за любов. Пролетта също. Особено в края на май.

                                           

                                                                                                          14.11.2011

Барселона. Prison orange is NOT our colour

 Скритите заглавия са още по-шано, когато имат покритие.

 Меланж от бял шоколад в наливно състояние и цели бадеми. Няма ликьор, а шампанското е символично. Не равносмятам, а чертая звездни карти в джобен формат. Ще ги взема в открояващ се куфар с умерен темперамент и заключени ще ги транспортирам към Барселона. Уловката не е никога да не отваряш пратката, ами да я пренесеш без мислено да я видоизменяш. Нелесна телесна работа на моменти, но да живее ръчният багаж.
Така снимам и парка, гледката, странните ръбове на блуждаещи безстрашни улици. Скицирам въздуха, за да запазя уханието. Като го намеря в магазинчето, ще го тикна на фотьойла под шала ми.
Всеки път бъркам схемата при покупката на билети. Повърхностни грешки, в дълбочината сияние. Втората чаша отключва много вратички за толкова голямо разстояние. От недобросъвестна миграция с лъжливо горчиви отклонения до революционен тлеещ челен сблъсък с тигана от многото удари в минута.

Осигурено по-експресно достигане към духа на позитивното мислене и двата са в едната чанта. За мен едно еспресо и няколко глагола, изразени на английски, моля. Редуват се температурите, но търся жегата. Затова чакат каталонските алеи. Засуетявам се пред гардероба да видя кои са балеринките, събрали днешната енергия на слънцето. Магичество без древни руни и криминология. Разказвам ви за тишината, като ни най-малко не я нарушавам.

Целувка на летището като на Робер Доано, но незаснета, неизвестна, целувките са лично нещо. И тези на летището, и те, сред хилядите колелца на часовници, на куфари, на асоциации, на мозъчни механизми и картини в стил ново изкуство. Перфекционизъм никона не бива постиган, когато тъй настойчиво бива планиран. А дали лак в цвят тъмен патладжан е най-удачен избор. Tепърва се разбира. Пъстрите нюанси са прибрани точно до лакочистителя и чакат една от многото, но наша хотелска стая, където ги трупвам на нощен шкаф и чакам вдъхновение на градска тематика. Едри букли и силно капучино, а с пяната - втора целувка, пращам по въздуха. Хубави обувки в частта с дизайнерското, тук-там ги има, носени от морето и тихия вятър.

 Ласки и захласки. В главата ми прозвучава красиво, уверих се колко така го чувствам. Да се прехласнем. Нека. Заспа ли вече? Аз май не мога. Случам тамянова приказка на фона на класическа музика и чувам много специфично пианото. Отвътре почукват мисли, искат и тях да отключа. Оказа се, че не от необезпокояваност съм имала нужда. Размечтавам отново и забравям да не отмивам границата. Донасям си разкошности и мъничко тъга в големи количества, но от качеството. Отгледано с любов, румънска поговорка. Не отглеждам с любов, а любов отглеждам, при стъклото над мивката. Важни са парата и запарените парещи емоции до лилавата кутия с перото от катедралата.

Катедралата, на която се любувахме на вечеря. Но и тя ни е забелязала - кръжаща и умислена от налягането на полета и разни носталгични повърхности. Почти хоризонтално стечение на сълзи и обстоятелства, като в приказките. И тях отмятам зад ухото, за да знаеш, че те слушам и повличам, прегръщам, обгръщам и топля, за да ме топлиш и обгръщаш, прегръщаш, повличаш към себе си нощем, испанско небе. Наум те рисувам, още картини, не зная състава. Очите разтварят артерии, червената нощ ни помахва от запад. Изпуших и последния щрих от облака в банята, не го виждам, трансцедентно ми показваш. Странна паеля без морето, с всички лъчи обаче, без лъчи пространството - нищо, а ние сме цветни. Наближаваща неделя над езеро с лилия. Белите нишки обстрелват. Бодлите, макар и малинено-винено-алени, се виждат само без светкавица.


Историята на един парфюмец.

Pure Gold

Един есенен ден по шосето...

Наближава не само на теория, а и на практика златистият сезон. С други думи - Есен. А с милата леко закъсняла, леко неправилно формулирана и леко клоняща към сравнително заличаване есен пристигат и това, което модни списания и блогърки наричат с усмивка, докато (се) гримират пред огледалото в банята, Есенни тенденции.

Преди, за да се запознаем с тях, обикаляхме Витошка, предимно в участъка между кросването с Патриарха и помещителната сграда на Софийски Градски. Съд!
Вече е доста по-простичко. Само си избираме любимо молче и нататък витрините сами се позиционират продуктово. Или продуктивно. Според зависи от марка, цена, наем, клиент и, разбира се - услужливи и любезни продавачки.
Живот наесен. Стълбове, не песен. Аз този сезон го виждам изцяло златист. В дрехите, косите, обувките, аксесоарите и дори музиката.
Започваме да редим аутфит стила отдолу нагоре. 
Ботите са задължителни. Меки и удобни, тяхната цел е да предразполагат към смело нагазване в разпилените по земята листа. От велур или естествена кожа - стига да са по своеобразен начин семпли, дори с няколко лъскави капси, фигуриращи под формата на полукръг от югозападната и югоизточната част на обувката.
По пътя на изкачвне следва също толкова удобно отношение спрямо панталоните. Предпочитаме ги съвсем по тялото, тесни, елегантни и мъничко шикозни. Един по-лек вариант, който струи от моя гардероб чак до началото на февруари, са плътните чорапогащници, с или без фигурални мотиви (по ваш избор могат да бъдат заменени и с клинове). Те са буквално навсякъде, във всякакви десени и дебелини, единственото условие тук е да съобразите дължината им, а също и тази на перманентно актуалните жилетки, с дължината и началото на бедрата. Иначе съществуват грозни гледки.
Под споменатите изчистени жилетки надничат свежи тениски или блузи, може би също приблизително изчистени, но обезателно с виден акцент като лека щампа или фриволен надпис. При липса на такъв е достатъчно да намерите кокетна среднокрещяща брошка или абстрактно произведено изкуствено цвете. Внимание с иглите.
Продължаваме към водещия източник на топлина - връхната дреха. Разходките ми из столичните магазини и онлайн каталозите на световни марки показаха еднакви крайни резултати: тренчове и кожени якета. Гмурнете се и изберете най-симпатичния модел по лично усмотрение. Добре би било да предвидите в комбинацията място за един голям плетен шал с цел ветроустойчивост. Мен не грабна черен такъв от Zara, 59bgn.
Слес глобяването на основните елемтни се насочваме към другия фаворит - аксесоарите. Солидни и масивни пръстени и колиета, ешарпи и чанти. Как без чанти! Големи или по-големи, важното е да са практични.
За финален щрих се погрижете за косата си. Съветът ми е златиста диадема или вплетен в плитката шал. Шапките също са опция, но не забравяйте, че ще имаме нужда от тях и през зимата, тъй че насочете мисълта към определено есенен модел и цвят. Къдриците от своя страна са меки, а ноктите... за тях ограничение няма. Класическото червено, вечният френски маникюр или утвърдените вече коралови, пастелени и абсолютно пъстри гами са еднакво удачен изобр. 
Все пак цветовете витаят във въздуха.

Натурални опиуми. Теория на сексуалността, post-Freud 2012.

Красивите жени с развратни помисли. 

Без престъпления или опити за такива. 
Според бърза консултация с действащото законодателство в лицето на Наказателния кодекс.

Приятнострашно.
Лекарство, наркотик, болкоуспокояващо, отрова. 
Равнодушна съм как ще го наречете.
Доказано е, че жаждата за морфин изгаря.
Инжектирано щастие в нечиста форма. 
Не само от гледна точка на примесите.

Не умея да опитомявам вещите. Още по-малко собствените си копнежи и желания. Не че се и опитвам. Един припламнал поглед и е там. А аз точно там го чакам. 
Глухият ни шепот звучи като непрекъснат бас към разговорите, които се кръстосват. Усещания, до които никога не съм се докосвала. А винаги съм знаела, че ще ги изпитваме тепърва заедно.
Земята като портокал, портокалът като желирани бонбони, желираните бонбони като афродизиак.
Непринудено и сладострастно падат всички дрехи и аксесоари. Висшата цел е окупация на пространството около пода.
Завивки и извивки са преплетени до неузнаваемост и яркочервеният коралов лак единствен може да изрази в цялост и с подробности да поднесе на неопитно око всички емоции, които думи и изрази са безжизнени да опишат.
Инжектирано щастие в чиста форма. 
Не само от гледна точка на желираните бонбони.

И така всеки път. Цинизъм, целувка и целомъдрие.
Равновесието е живопис.
Затова не е необходимо да се чудим.
Просто развързваме сатенената панделка.
Напоследък мърсуването ни изскача от всякакви граници и мисля, че правим изкуство.                                                            


юни '12

Полъх на орг.анизми

Случва се човек да успее да съсредоточи вниманието си върху конкретно нещо. Добре звучи. Трудно ми е да си представя какво е. Аз обикновено пръсвам моето. Насам-натам на малки ситни капчици. Понякога директно го изливам подобно вода, плисната чрез чупене на делви - от тия, най-големите - на Корфу по Великден. Не успявам да се фокусирам в изпълнението на само една дейност. В реакция на това разфокусиране непълнотите и празнотите нехайно пропукват всичко, което опитвам да бетонирам: танци; висше образование; бретон; семейство; художествена литература; сезони; смяна на сезони; възлюбен. Бих могла още малко съществени съставки да вмъкна в списъка, обаче да не взема някак да го отплесна.
В последните седмици се бях постарала да извадя от онова, което би се определило като полезрение на вниманието, малка част от немалкото тирета в листа ми. Елегантно обърнах гръб на литературата, танцувалните въртенета и състоянието на сезоните. За сметка на това всеки ден съм отделяла редица нематериализирани минути да си оправя бретона. Доста минути, прахосани такива.От известно време водя мислени записки и заключения по съвременните български въстания, в частност моите, и съпоставям сериозни съзнателности, до които стигам с подобни малоумни експерименти. Не възнамерявам да описвам екзистенциалните изводи, защото на една част от вас, които без да искате неформално взехте билет за разхвърляните ми словоизлияния, тези изводи ще дойдат прилив на информация, а противоотрова или рецепта за отлив скоро едва ли ще имам желание да пиша.
За да не се изкривяват успоредните линии, съм си взела вълнообразна линия. Не зная къде е, за последно я мернах преди 8-9 години.
Тогава нямах бретон.
И приятелките ми звъняха да обсъждаме момчета по домашния телефон преди училище.
Сега знаете ли какво правят преди училище - аз нали я гледам сестра ми -
Оправят си бретона.

And the best is yet to come.
Имаме освен това и нов списък, този път със задачи преди лягане:
1. да освободя столовете в кухнята от купищата дрехи, които стоят намятани /до това води продължителното неприемане на гости у подредените девойки/;
2. да полея цветята /милото ми Кафе, което възпитавам с любов в саксия от има-няма 4 години, е пред срив, нервен или листен, като го поливам ще го питам, нали е полезно да им се приказва като ги отглеждаш, усещали, те хората не усещат, растенията ли/;
3. да закрепя едно специално мънисто на един специален другоцветен аксесоар;
4. да си сплета няколко великолепни плитки, за да имам утре великолепни, но дискретни и непрогорени къдрици;
5. да погледна метеорологичната прогноза, за да не си губя и без друго загубеното време в планиране на къдрици, ако предупреждават да очакваме до 85% влажност;
6. да не се отплесвам

Без отплесване. Все пак възглавницата ми е на цветя, а и аз съм си цвете. Дано не забравиш да добавиш да ме полееш към твоя списък със задачи.

P. S. По време на писането влажността клонеше към подобни проценти. Не искам да долавям скептицизъм.

Отплесването ми вече е стигнало до върха и е променило естеството си. Шаренее. Както шаренеят конци, оцветени с начукани корени от екзотични латиноамерикански растения.