Небесносиньо

Все така ги подбираше

Артистични сортове

Един от най-артистичните

Още стоеше

От лявата страна

На гърдите ѝ

Не знаеше 

Кой смисъл вложи

Но го остави там

С надеждата

Да построи и синхронизира

Времената ѝ

Без стръкчета

В небесносиньо

Все така ги подбираше

Пътешественици

Ако не бяха творци

Им се искаше 

Да бъдат

Пътешественици

Ако бяха творци

Пътешестваха

Дори повече

Някои первази

Са по-слънчеви

В тъмното

Sex, coffee, sugar

<That's when it hit me: 

I had long legs, natural hair and great expectations - a perfectly fine triple-type-a-reason to be hated. It's true after all - happiness really IS by design.>

Are you hurt

Don't answer that

Just tell me how 
<Many guys>
Did you have to sleep with 
To get to the point 
When you start enjoying it
Or maybe 
You think you do

Don't worry
You can keep 
Thinking 
<Like that> 
For many 
Spherical minutes
Until you stop thinking
Like at all
Because you enjoy 
The non:thinking part 
Even more

I've been there
I don't mind the fact that 
<You still are> 
Those are common vibes 
And the weakness 
Is dreamy

Then you wake up 

With an 
<Empty> 
Cup of coffee

That awful lipstick 

Is the single

<Evidence> 

Of your weakness

People say 

<Red> 

Is the richest 

Colour.

I think that's purple.

Show me 
Your colour

Or at least find 

A real napkin.

                                                                                                                          March - July 2014

11, Paris

Ако сънувате
Че ви целуват
Значи ви липсват 
Целувки


Не ви го пожелавам.

Бадеми за блясък

Емоционална сричка: х'ЕМ

Все едно никога не си ял шоколад и да ме попиташ какъв е вкусът на шоколада.

Мечти в снимка.
На сив диван за сиво списание също е увлекателен вариант.
Но аз я рисувам по-свързана от стереотипно изображение.


На тази, моята, сме потънали
В друго море от магия.
Усмихвам се, а ти ме храниш
С грозде,
Обич.
Един ден ще я сложа
На бюрото в офиса
Обещавам, знаем
Теорията за предлагане
На обещания.


Обикновено не потъвам.
Хем съм слабичка,
Хем не мога да плувам висококачествено.
Затова гледам да стоя на ръка разстояние от крачката на другите плувци към потъване. Отметнах напредък според принципите на водата.
Ако сега се загубим, не би могло да ни спаси нищо, освен някой, който да ни намери обратно. Проблемът тук е, че рядко намираме способност, която да покаже, че се оставяме да бъдем търсени. Всяваме впечатления, които само заблуждават природата около нас, а по-лошо - заблуждават по абсурдно изкусен начин и природата в нас, невиждащите кристално къде е позиционирана границата. Когато пред очите ти се проведат фазите на едно чуждо изгубване, което обаче не ти е чуждо, оставаш потресен. Когато пред очите ти минат и чуждите нечужди фази на намиране, оставаш безмълвен. Когато ти си този, който е намерил, оставаш влюбен. Абсолютно.

За гарнитура
Бяха сварени съмненията
На другите.
Правех се, че така е редно, защото е здравословно. Смеех ли да им кажа, че слагам зверското количество подправки, за да не усещам всичко безвкусно. Нямаше ги части от увереността ми, помел ги беше есенният вятър през пролетта. Не си давах изобщо сметка колко силно е задухал. Чистите първични специалитети бяха оскъден дефицит и като цяло не беше добра идея да се разчита на тях. Дори когато се появяваха, биваха бързо отнети от някъде, от някого. Претоварване в системата.

Безпрелестно време по-късно имам
Кой да ми помага
Да ръся подправките, не само
Готвя с тях -
Смея се.

Blue Nude

Running into your ex half
At 4 a.m.
Is like having a bad job in the mid 90s

Having a bad job now
Is like meeting your ex half
Turning him into a half of ex
And running into a police officer
At 4 a.m.

I like it here

One should always find a place
Where everybody's craziness
Is out in the open

Индика на сетивата

Щастие в чисто, сурово, примитивно, вулканично състояние.
Ако цитатът ви харесва, то обезателно трябва да знаете, че е на Ян Самюел.
Мои са само сетивата.
Край на въведението.

Рано или късно, но със сигурност. Все шест дали ви е набивано да гледате тайни, или сте взели решение да съществувате позитивно настроени. Или Няма Не.
При наличие на любов в любовта огледалната комбинация се внедрява акупунктурно във всеки слой на мускули и тъкани. Представете си принципа на жанра с екшън&фантастични елементи, при който жанр под кожата на силния герой бива добавена чужда, отчуждена материя. В някой момент той се научава да живее с нея, което води до това да я приема. В други се налага да умре или да намери сходно силен герой, който се оказва Mr Right Place at the Right Time.

Денят ми беше пожелан лилав. Събудих се от звуци на телефона. Огледах се в лилавата стая и бавно плъзнах крак под чаршафа. Като да проверя нещо. Бързо проверих обаче и кракът лениво изпълзя обратно. Потърка се в леглото. Липсваше ми нещо, което ми се щеше да докосвам. Това е положението - когато тялото изпитва желание, разумността и задачите на дневен ред не представляват нищо повече от странични фактори. Кракът пошари още известно време. Взаимодействието между плат и плът ме вкара в унес с притворени очи. Загубеност от най-висока степен. Тогава ме огря мисълта за сутрешното слънце. Ако чезне идеалният вариант, търсим алтернативи. Крайно време е да спра да спя с плътно спуснати щори. Обичах лъчите да ме галят по муцуната, това го помня.
Чаша силно кафе със слабо мляко, изпита почти без дрехи в леглото. Няма нищо по-обаятелно, освен свежестта на секса за добро утро. Може би. 
Добрата цветарка знае точно кои 28 цветя да напасне едно до друго за внушителен букет на някоя дива и щастлива абитуриентка с инкрустация на декоративни камъни по роклята и екзотична шарка по вътрешната страна на тока. Изкуство?
Правилна комбинация.
Сега да се сдобия с моята.
Докато хладна вода на шепи летеше към лицето ми за събуждане и на кожата, реших да се върна обратно при възглавниците и слънцето. Извини ме за причиненото неудобство, Свят, но те моля да започнеш днешния ден, без да ме пришпорваш. И особено ценните кадри имат нужда от изгубване в превода понякога.
Точно когато отнасях за пореден път в ярки мечти, обаждането ме върна към реалността. Странно е, но участъци от действителността при мен се сливат 1:1 с части от мечтите. Усещам, че правя грешка, още гледайки повече към мечтаенето. 
Наоколо е светло.
Да му благодаря би трябвало, но да не вземе прекалено много да се възгордее. А гласът все едно че се трупа в мен и се трансформира в положителност, която се усвоява от моя организъм и се освобождава постепенно през целия ден. Белвитите с мизерните им 4 часа пасти да ядат.

Ммм, пасти. С баварски крем и кленова глазура. Кус полет към седмото небе. Къс, прощавайте. Грешка на езика. Като се отдам на сладкото и се прехапвам неволно.

От мека, динамична до остро груба. Такава е семантиката на една сутрин.

Morning Child

Дъждовните петъци
Са като широки бездни, в които въображението тече на тънки струйки по набраздени улици.
За да се спасиш
Не ти трябва аеродиум,
А комерсиални самоубийства от последния месец и четирима герои, които си играят с промените.
Очите се отварят от сутринта.

Махам се от града
И отивам там, където не можеш да ме критикуваш, защото да крещя на воля е признак на воля именно.
Дали вятърът по въздуха 
Идва самичък, или ние предизвикваме атмосферата?
Любовта идвала сама.

Когато порасна
Ще бъда щастлива бизнес артистична дама с купища чанти, които ще подреждам по марки
И въпреки това тайничко се надявам
Да пия сутрешното кафе
На веранда.


https://www.youtube.com/watch?v=z4xY7WoZyP4