Soul Ключ: Август. Мръсни помисли и статично електричество

Всяка жена трябва да има черен дантелен сутиен, който ѝ пасва идеално. Всяка жена трябва да има омагьосващ я мъж, който я кара да се чувства повече идеална без черния идеално пасващ дантелен сутиен.

Аз дали съм ги открила. Въпроса си зададох, докато разсеяно гледах разхвърляното на земята фино и елегантно бельо. 
Черно. С дантела. 
И просто се усмихнах.

В този безумен свят на мизерни педофили, пържено кучешко, болни фантазии, относителни преходи и два-дни-разлагащи се прегазени котки оцеляването се случва по два начина.
Или намираш някое от безбройката извращения, което за теб изглежда нормално неизвратено/ненормално извратено, и в 14-дневен срок от датата на започване на производството, с или без одобрение от компетентен орган, неминуемо получаваш възможността да трупаш практика по него, найс, а.
Или търсиш първоизточник на усмивки.
И просто се усмихваш.
Баланс на силите в международен и личен план.

Имам първоизточване от три места.

Кокос. Реално той е производен източник, обаче от малка го научих да сме си взаимно полезни по първичен начин. На стърготини, мляко, като кинки чаша за свеж коктейл вместо лятна разхлада или кинки разхлада вместо лятна чаша из улиците в Бирмингам. Ето така варира през годините кокосовата инвазия. 

Музикалност. В душите, из главите, в думите и до липовия чай - както си я поръчаме. Разходки в ритъма и мелодията на собствената ни музика. При мен превес взима понякога неговата. Не възразявам обаче, като е от първо лице я обичам дори повече. Август по петолинието - сериозна система за спокойствие и спокойна система за движение. 

Обратно към бельото. Само глупаците не се връщат там, където са били щастливи. Мечтите бяха облаци в кафето ми. Сега съм ги поставила в една равнина с него и дори съм добавила илюстрации към тях.

Невинаги знаеш защо някой човек те вълнува. Успява да докосне някое кътче на душата ти и това стига.

Jazz & Bass sessions

I possess no better accessory 

Than your smile in the morning

between sheets, sines and soul kicks

I don't possess one and I don't want to, either

Except maybe a Burberry bag in cinnamon colour

The cinnamon colour soothes your smile in the morning.

~


По-любим аксесоар нямам

От усмивката ти сутрин

между разчупени линии, пози и копнежи

Нямам такъв и не искам да имам

Освен може би Burberry чанта в цвят канела

Цвят канела, за да е в тон с усмивката ти сутрин.

Custo_Barcelona

Истински вълшебните девойки

Не се дават

Ни на слънцето

Ни на бурни танци и бушуващи страсти

Защо умират библиотеките?

Един от онези работни вторници е. Измъкнала съм се от офиса с ясното съзнание, че ще сгъвам сандвич в движение на прекачването между линиите на метрото, за да мога да скоча до библиотеката и да върна четири книги. Онези четири книги, дето взех в края на юли и прочетох за трите седмици, които прекарах безработна на брега на морето. Прочетох ги, помислих ги и ги забравих – библиотеката все пак си почива през целия август. После си ги спомних, ето затова ям и мобилните сандвичи: за да мина през мястото с лавиците и да си платя глобата като съвестен гражданин.

Насочила съм се с тестето напечатани листове към господина, винаги господата са за предпочитане. Няколко симпатични съм срещала там. Единият ми помагаше на етажа с правната литература и оставам признателна за десетките курсови, за които ми удари едно рамо, без дори да усеща рефлексното движение. Другият ме черпеше с ирония по мой вкус и пуканки, когато щях да убивам присмехулника. После стана първият инцидент с тона по телефона, ядосах се на отношението и спрях да посещавам.

Впоследствие си възвърнах любовта към книгите и така се озоваваме в атмосферата от края на тазгодишния юли, когато отново си извадих карта.

Няма го сега господина с пуканките, поне на смяна го няма, но другият е зает с читател и ме привиква неусмихнатата жена зад съседното бюро.
- Ми, глоба за плащане. 70 стотинки.

- Ми, нямам я тази глоба - обяснявам с еквивалентен на нейния тон и ѝ навирам елегантно под носа касовата бележка, удостоверяваща успешната транзакция на стотинките.

- Не знам тогава. Имате и друга глоба за тия книги – 8 лв.
Смирено съм се подготвила да плащам, тъй като много ми е залипсвал Борис Виан и безумно ми се иска да се замечтая из пяната на дните, след като морска няма на хоризонта.

- Да, ще я платя нея, само да взема другата книга.
Троснато ми се обяснява, че така не можело. Отказвам се тогава да чета, тъй като ще ме хокат на работа, ако прекарам още 15 бонус минути в размотаване по обществени стълбища, и слизам да закривам глобата.

8 лева е тя, толкова струва и годишният абонамент за библиотеката. Някога ни лъжеха, че картите били безсрочни, обаче промениха правила и вече играем играта на по-скъпа основа.

 
Долу със спокоен тон разигравам монолога за седемдесетстотинковата глоба. Уча се да бъда дипломатична напоследък, пък и лелчетата не изглеждат от лошите, не ми се ще взаимно да си влошаваме деня. “Системите” на монитора. Звънене на Роси. Роси е шефчето на тази схема и именно тя е пропуснала да маркира платените за транспортни разходи стотинки. Роси решава, че е удачно да се кача до втория етаж, където се намира самата тя, и да мъдрим решение на случая. Лилия решава, че вече солидно закъснява за работа и няма време.

Почервенявам, адреналинът влиза из съществото ми така, както Верстапен влиза на опасните завои. Казвам им да си хванат още веднъж и тези 70 стотинки, току-виж стигнат за козметично освежаване на интериора. Дамите осъзнават, че читчатът ми с Роси няма да го бъде, споглеждат се и културно се спират на идея да ми запишат трите имена и от мое име да бистрят случая със следващото ниво от персонала. Отказвам. Оставям им левче – седемдесет за глобата и тридесет да се почерпят с третата грация. Влизам в съседната стая да си взема палтото. Тръгвам си.

Преди това само се върнах. Просто трябваше да им кажа със сълзи в очите, че болезнено малко хора на моята възраст все още ходят по библиотеките да четат и ми е трудно да повярвам какво ли не правят, за да ни откажат. Споделям им, че в тази библиотека няма да се върна.

-->

Изхвърлих си картата, но не я скъсах. Ако някой я открие, моля сърдечно да не ми я връща.

Разказвам на Гери от Англия за случилото се. Пита ме дали не мога да се справям с подобни драми онлайн. Става ми смешно и сменям темата. Истината е, че не ми се иска да плащам и за интернет абонамента на Столична библиотека.

В Копенхаген и Болоня ходих в обществените библиотеки. Безплатни са. Май ще ми излиза по-малко солено да пътувам, за да чета. И все пак ви питам: някой познат желае ли да ми услужи с Пяната на дните? Имам нужда пак мъничко да повярвам в надежди.

Penchant for daydreaming

  Зелените цветя не са + единица.

Понякога искам

Да бъда домакиня

На партита по двойки

Без нищо еротично

Освен бутилки скъпо вино

Понякога желая

Да обикалям без чаша

Родината на кафето

И да пия с цяло гърло

Докато зърната станат черни

Понякога се чудя

Дали да се завърна

На онзи бряг, където

Да не корабокруширам

Единствено ме пазеше развратът

Но най-много мечтая

Когато сънувам и плача

Да ме докоснеш  

И тихо в тъмнината

Да знам, че съм истински жива

Летни нощи, музика. Още.

Златни лилии на лазурен фон

Това е положението - заваля. Точно предишната нощ, сякаш твърде недостатъчно идват останалите притеснения покрай предстоящите събития. 

Преметнала малко от чаршафа около себе си, стоя и слушам капките, които рикошират върху близкия покрив. 

На същия този покрив красиви моменти се случиха. 

Първо с него. Един от капризите на шантавата ми фантазия. Бета версия. 

После с нея. Изпращане преди неочаквано дълга раздяла. Вечерта зеленееше.

И сега пак там, на покрива, отразяваме символа на дъжда.

Бяха вече на вратата, когато онези погледи се появиха и проявиха почти едновременно. И те самите не си обясняваха как е възможно, не си и опитваха. Но винаги ставаше. Той взе чантата и я остави на земята, след което се приближи още към  нея с подла усмивка. Тя подхвана усмивката бавно и след секунди ръката ѝ се плъзгаше към [к]рая. Търсеше да придърпа към съседната стая. След още една лумнала искрица успя. Никакъв дъжд нямаше да я угаси. 
Любовта 
към любовта с момчето.

Последна цигара на балкона, където усещам бриза на морето. 

Гали за добро утро и казва Ставай, разбуждай се, ще ти помогна да стигнеш до плажа.

Нужда от помощ нямам.
Морето само ме привиква към себе си. 
Ако минали животи съществуват, то по всяка вероятност съм била някой гларус, реещ се на воля над разстилаща се вода, докато един ден не ме е погълнала. От този живот сега, в новото превъплъщение, е останало само чувството за безпо[мощност] като желание за самосъхранение при налазването с големи вълни.

И любовта,
любовта към морето.

Напълно полудяваха покрай многото нерви, които се трупаха на поточна линия между тях.  Спокойствие и само спокойствие. Астрид го е измислила, господинът от покрива го е казал, Лилията като по-малка го написа с два цветни молива на високия шкаф до леглото в старото вкъщи. Фразичката я грабна психически още тогава - когато четеше и мечтаеше повече. 
Сега почти започваше да забравя защо.

_____

Дишаме го това лято и дърпаме, после ще задържаме колкото можем. Най-неорганизираното. И най-влюбеното.

Небесносиньо

Все така ги подбираше

Артистични сортове

Един от най-артистичните

Още стоеше

От лявата страна

На гърдите ѝ

Не знаеше 

Кой смисъл вложи

Но го остави там

С надеждата

Да построи и синхронизира

Времената ѝ

Без стръкчета

В небесносиньо

Все така ги подбираше

Пътешественици

Ако не бяха творци

Им се искаше 

Да бъдат

Пътешественици

Ако бяха творци

Пътешестваха

Дори повече

Някои первази

Са по-слънчеви

В тъмното