На хамака в градината.

Да Живее.

Още една прегазена мъртва котка
Черните ми високи ботуши свършиха чудесна работа
Не исках да мия калта от разтичащата се земя на погребението
Прибрах се у дома, а тях сложих в голям плик
Него подпрях
В малката баня

Кой няма нужда от две бани, когато живее сам

По пътя днес нямаше котки
Страх ги е от слънцето и се спотайват
Трябват ми обувки и ги търся по брулени хълмове
Видях големия плик в малката баня, калта е засъхнала
Не искам да я отмивам
Спомен е
Не за котката. За дядо ми.

За да е жив споменът, изхвърлих ботушите

После заминах за Англия.

Unwritten laws of a colouring book

If you somehow think what we call laws of attraction
Are the most dangerous rules that govern behaviour
You have obviously never owned a colouring book
The last one I brought is now covered in transparent sateen
And implemented vividly in a sentence with green orchid
Where all the world's a stage and you happen to be the actress

You must stay within the lines, read between the lies
And never use eyeliner in order to thicken the plotline
Tricky mistakes are only allowed when you are little
Therefore you either turn the page or just try new water ink
Please remember it's not always environmental friendly
For the simple reason water ink can paint watering portraits

Few years later colour blocking will be out of fashion
Because the 90-s had less shades than your childhood
While you persuade me monochrome is your colour
You may realise the dots are as pale as overcooked salmon
So you must often remind yourself not to lose the ribbon
If what you decide is to give me the book as accepted Present

Във вените ми тече кръв от шоколад

“Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.”

Загубих се в снимки на Стара София.
Локалът "Нова Америка", съвременно обратно в дните. Предизвикателство, превърнато в театър. Греховен град. Слушам го този град и чувам музикални звуци, които мигновено трансформирам в спокойствие. Като устремена към прилива вълна ме облива то и бърза елегантно и своенравно да разпръсне поводи за възхита. За едни е да плачат, за други да викат, а трети не могат така лесно да изразят чувствителни елементи.

Вътре = Coolin out. Освежаване от 2000 г. с добре изглеждащи рекорди и издания, както и кълбо от дим на излизане от асансьора. Навън = освежаване отпреди необозримо щастие в обозримо бъдеще. Чистият природен ефект на ментовите шампоани без влиянието на проливни количества въздух. Контрастирам на всички, защото критерият за щастие невинаги се откроява в мръсното синьо, а рибата кълве и без стръв понякога. Преплита се общ стремеж един към друг. Така нареченото умопомрачаване, предизвикано от толкова мимолетност, предизвикващо толкова горещи страсти. Външни изяви на нежност, а вътрешни - на надолу, под земята.

Искам да бъде лято и да пиша спокойно за Далчев и нюансите на листата зад кулисите. Като че се повличам и през онзи отговорник за тяхната метаморфоза успявам най-пълноценно да се загубя в подножието на света и да се почувствам. 
Приятно уязвима. Жива. Каквото и да изберете да означават кавичките. Може би са те, а може би не умножаваме числото и го искаме единично, самоволично и малко критично. За себе си.

Raspberry Nathalie

My sister is raspberry wine.

That one favourite fruit and well of surprises.

She's the perfect addi(c)tion

To waffle, toast&butter,
Ceramic bowl covered in raindrops,

Kite with prints, balloons, non-vanity fairs,

Rolled cigarettes, unleashed dreams and bunch of young offenders.

Her reality is harsh if you try to be amusing

And if she lets you, call it razzle-dazzle.

She is also my addition to all the thoughts that matter.

This is how I ended up with raspberry wine scented apartment,

A purple aroma that we drink together.

~

Сестра ми е малиново вино.

Любимият плод, който все те изненадва.

Допълва

Гофрета, препечена филийка,

Купа с капки от чешмата в градината,

Хвърчило с картинка, балони, панаири,

Свити цигари, развити мечти и объркани хлапета.

Тръпчива е, ако си интересен;

Щастливец си, ако ти позволи да бъдеш.

И мисли допълва малиновата Натали.

Затова обичам малиновото вино в лилава чаша,

На което ухае в апартамента.

Velvety coffee with bubbly froth

Takes time to know one, and sometimes takes music
Lyrical island surrounded by the sea of tranquility
A single intersection lacking humidity, eyes and areas
And the voices - there always must be voices
Overlapping is never the best option
But fucking over is constantly the only one
So far we've played all the records
And accompanied them with pastry shops

One is always allowed to spoil oneself with sweets

No wonder we talk dirty
While illuminating the world

     

Страст. Based upon bass.

                                                         

Отварям вратата, а стаята ухае на любов.

Непременно ще се подхвърлят като критичен довод причините да кривя по тази окръжност темите ми. Мога само да подостря молива и да нарисувам една смразяващо чаровна усмивка. Може и да е моята. Хич не смятам да се обяснявам, прекрасно съм наясно и със седемте хипотези, които се разглеждат като потънали в характера ми. А аз си го познавам по-раздвижено сякаш и не е необходимо да казвам как доста добре се знае защо се стига дотам, че да се тълкува по неидентични пътеки личното ми пространство.

Патологичното го задържаме и слушаме повечко музика.

За стаята говорех. Правенето на любов е като сладък сън на лилаво-зелен хамак по тропическите райони: вълшебно. Вълнуващо ми е, измушвам се от нощницата и дърпам върху себе си завивката. Искам към снощи да се рея мислено, към Тропиците. И тая нощ падат капки от дъжд на покривите, вятърът дори предразполага към горещи моменти на отворен прозорец. Нямах навика да спя без дрехи, сега се чувствам извън предела на кожата си, ако ми се наложат. Припадам в прегръдки и попадам плътно. По микрочастици е приближено пространството и всичко перфектно пасва. Главен архитект на съвършенството, с такъв някакъв разговарях. Ефирът е вечен, не се превръща в други стихии, но разчупените линии преливат една в друга и после обратно, с тях и чудесата на екстаза, изпълнен като игрален филм на театрална сцена в едно действие. Без публика, само ние. В живота ни не липсва драматизъм именно заради тази възбуда, която чувствеността нагрява и стените стават тънки за приглушаване на еротиката. Осъзнаване, че принадлежиш на някого преди още да си го поискал. А поисканото носи орхидеи с вкус на плодова торта или торта с вкус на плодови орхидеи. Всичко от горящи свежи, такъв похот, че чак е горещо. Бележка под линия за Малкия принц и опитомяването. Помня неопитомената причина, поради която те привличам, и ще продължа да ти я предлагам заедно с тялото ми, защото и ти усещаш магията. Билкови тотеми, сама ги рисувам с прозрачно мастило.

Мастилото омиротворява като целувка. Колко искам още целувки. Разливаш ги в детските ми формички за течен млечен шоколад. Как те обичам - намери им приложение и сега, когато съм вече голяма и толкова абсолютно твоя. Конспиративна теория на влажна територия, в нея ти определяш темпото. Така красиво ти вярвам и своеволно се забърквам, че не е възможно да съм се объркала. Съблечени са и твоите мисли, давай да познаваме вкусовете. Вече съм убедена, че научно не са открити всички сетива, но и тях разпознах в мокротата. За да не ги забравя, ти ги изсмуквам от устните и обратно от там се заливат към рамото ми, и то разобличително попаднало в дебрите на висшата физика. Центриране към таванската мрежа и вече те водя в резултата. Нарочно ускорих преди финала.

Реванши - не. Продължения. Тайна градина, отнесена от вихъра. Енергията не познава покой.

Higher state of consciousness

Слънце по време на дъжд. Време, в което прозорците се чупят, а филмите се разтварят широко. Когато абстрактното е абстрактно, включвам го в описанието за себе си. Когато абстрактното е твърде абстрактно, магнитите се отблъскват и почват стремглаво да се разтичат като на Дали часовниците и дизайнерските котки.

Афишираме широка приемственост, а непосредствено ставаме нелепи и временни, така функционира човешкият мозък. Говорим си глупости, защото се страхуваме. Поне отчасти. Парадираме. Процентите сиво ще бъдат превеждани, а нюансите - изживявани. В миналото и на мен ми изникна идеята да ги превеждам, но липсваше тогава самочувствието, сама не се чувствах, затова посветих другите две категории на изживяване. Намесваме се за отдръпване, докато с голи издрани ръце разгадаваме заповеди, опорно спираме вълните и обратно на изток ги насочваме за половинчато спасение. Не вярваме, че така се опазваме от гръмове и мълнии, но сезонните бедствия са също толкова непосредствени и будят стихийно съмнение. Ядем био храни, ползваме био кремчета за уморени очи, градим био връзки. Забравили сме семплотата на нещата и факта, че понякога имаме нужда не от нахут, а от сандвич с пуешко филе и много майонеза, все не от леката. Здравословни сме, за да живеем по-пълноценно, което като съвет е скъпоценно, дали.

Ех, тоя Дали. Вървим си ние, свиваме, а той ни гледа с щипка въпросителност от паднала бариера на морал и високи стратегии. Завлачените крачки ни спасяват от чужди погледи, но какво ни спасява от нашите собствени? Подвеждаме под неадминистративна отговорност разните височествени нищожества, крещим и опонираме. Не разбираме, че брегът приютява яхтите, както блогът - интересите, а не самото море. Гледаме на карти с картини от Рая на кафето. Всяка голяма криза си има втора цедка, но надцакването се брои като фатално, ако не намерим розовите пера и прозрачно мастило със скоростта на скейтборд под наем. Съществуват.

От много сълзи се обезводняваме и пием количества вода за разграждане на минерални решетки. Водата - от кристални чаши. А на брега, при яхтите, не е питейна. Само красива, подкрепяме идеята идеално да хармонизираме с природата. Нека не забравяме също, че от време на време договорът ни за наем не е безсрочен. И мир: променяме почерка. Аз моя промених отдавна. Като си позволявам да бъда разпиляна, и него разпилявам. По чудо пак е подредено. Само никога не проумях как се разпилява човек сред човеците.

"Как се става прозрачен и какво е да обичаш по свой си начин."
И по този начин става чиста сутрин, а даже не обръщаме внимание откъде е изгряло слънцето.
Коментираме. Констатираме. Балансираме. Абстрахираме.
А слънцето обикновено залязва на запад.