Да Живее.
Още една прегазена мъртва котка
Черните ми високи ботуши свършиха чудесна работа
Не исках да мия калта от разтичащата се земя на погребението
Прибрах се у дома, а тях сложих в голям плик
Него подпрях
В малката баня
Кой няма нужда от две бани, когато живее сам
По пътя днес нямаше котки
Страх ги е от слънцето и се спотайват
Трябват ми обувки и ги търся по брулени хълмове
Видях големия плик в малката баня, калта е засъхнала
Не искам да я отмивам
Спомен е
Не за котката. За дядо ми.
За да е жив споменът, изхвърлих ботушите
После заминах за Англия.
No comments:
Post a Comment