Скалдът изгоря, за да възпламени едно ново и непонятно спокойствие. Боите се изнесоха от четния етаж и вече скитосваха из града. Опитах да поговоря с тях, но по-ценно беше обратното дистанциране на пеещите фонтани. Доматите са миналото на лятото ми и бъдещето на лютеница, каквато ще помня с парчета сезал - опора на цяла люлка.
В кварталната железария няма сезал на парчета.
Една буря рядко идва сама, но обикновено си отива с блуждаещи погледи и пропуснати познанства. Игнорирам стената със светещи екрани и излизам навън. Опознавам надеждата дъждът да събере и частиците прах по моята рокля.
