Изкуството да виждаш мащерката лилава

Безумни глупости или разум вместо тъмна бира. Било спорно дали колкото е по-тъмна бирата, толкова е по-силна. Dark моментът може и да се дължи на друго.

Мащерката (Thymus - от гръцки: смелост, сила, мисъл) е тревисто многогодишно растение с наситенолилав цвят и силен аромат.
Лилавият цвят и силното ухание на мащерката привличат отдалече.

Почти всеки бивш, настоящ или бъдещ (според зависи от времето и предстоящите за обнародване закони) сравнително редовен, че и транзитен употребител на ex-известната като "Столична компания за градски транспорт" безкрайно вероятно се е натъквал в някое от превозните средства на някой пътуващ Луд.
Днес, качвайки се на спирка № 1288, попадам и аз на такъв един умствено сходен случай. Как сходен ли - ами ей така, отклонен. От тези така отклонените, че всички дами наоколо правят физиономии. Коя от страх, коя от възмущение, коя от смесицата на двете. Физиономии правят и господата. Заканват се уж. Или и те се възмущават. 
Предмет на внимание е Лудият с малка второстепенна роля. Направо почти поддържаща. С цялата си лудост, съставена от ограниченост, безнравственост и безсрамност, той си говори лудите фрази, които изненадващо излизат в пълна хармония с мъртвата тишина наоколо и снега, който успява да се шмугне при всяко неавтоматично отваряне на вратите.
Видите ли, най-близката врата не се затваря докрай. Човекът, ако изобщо има право като такъв да бъде разглеждан с оглед на отклоненията, прави простичка констатация, гласяща гореспоменатата реалност: "Тая врата пак не се затвори!" Последващият етап е звучно блъскане на вратата. По-последващ е механично отправяне на 7 възмутени погледа - от тия, за които ви разправях преди малко. Плюс още толкова, обаче неотправени. Само помислени. Те са от страхуващите се.
Идва ред за лудото слизане на опасния Луд човек (?). Някакви въздишки от негова страна. След това псуване на шофьора. Карал като идиот. Не го е срам да псува, ние сме обществени. Заедно със слизането му несвързаните постъпки  се превръщат в тема на броя за част от пасажерите. Нали знаете - споделената мъка - половин мъка и преливане позитивно на енергия. Жизненоважно.
Обаче да ви кажа ли, или си знаете?
Шофьорът така кандилка съдържанието на автобуса, че ни заглеждат при изпреварване. Даже много е за псуване. Не бива псуван обаче. Мъжете ги мързи. Сигурно не им стиска. Лейдита - не е красиво жена да псува. Спестяват за по-красиви ситуации. А вратата е така измислено затворена, че влизат малки засилени снежинки, които се лепят по отворените очи и усти и оставят довелият ги вятър да те перне централно в лицето. Мен ме пращеше и в краката, понеже реших да изляза по симпатично къси панталони в тон с ботушите. Не бива тресната обаче. Всеки от аудиторията е обхванат от такова прекрасно безразличие към света, че просто се мръщи на снежинките. Другите да му мислят.
Дали му мислят? Мислят му, ама и те по същия начин явно.
Защото никой не побутва вратата повече.
Возим се до края в този наситен с нелилави тонове въздух.  До Края. Не сме разбрали Лудите въздишки, няма и да ги разберем. Не заслужаваме. Те са просто проявление на сложно отклонение. Умствено отклонение. От норми на общоприети порядки.

Конституция на Република България (извлечение):
Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта... са ненакърними. 

Какво е да си нормален? Да не си странен и луд. Нали? Дали? Да. Едва ли. Не.
Наречете го демократичност.

Мили деца! Мащерката придобива
светлината
на спектъра на дъгата
на очилата,
през чиито стъкла се осмелите да я погледнете!

Music Melts Down

В неделя рано не се събуждам.
По принцип.
Тази неделя станах в 9.
Знаете ли какво е да станеш в 9, в неделя, когато вали? И цяла нощ е валяло? И всичко, всичко ухае на дъжд?

Когато стана готово кафето, веднага се устремих към балкона. Много обичам аромата на кафе, и този на дъжда го обичам. А когато двете се събраха, пак се получи магийка: отлетях по облаците. Назад 2 години. Когато започна всичко. В Лондон. Не помня откакто съм се върнала от там такова вече-видяно да съм изпитала. Да ми отваря сетивата на пълна панорама. 
Ето. 

И там беше валежно кафето. 
И изведнъж сутрешният ми тих неделен балкон беше вече тиха лондонска уличка. Адски красиво. Запалих цигара и с все блажена сила засмуках целия Лондон, който можех да поема. 
Беше много. 
Оказа се, че когато звукът се издига, също има дъжд. Чак сега се заслушах. 
Добрите слушалки са като секс преди закуска - освежават и засищат.
Аз няма да закусвам. Удължа ли цветовете, те сами се преливат.
Лондонските улици ухаят на дъжд.
  

Стръкчета трева

Имам чувството, че не съм си лягала в леглото от около две седмици. Реално беше вчерашната сутрин. Няма проблеми. Така казват, не знаят очаква ли се нещо от тях, какво се очаква. Тогава пък и ние няма да знаем. Само че дано успеем.

 Мисля си за феромони. Моите ме притискат около шията. Реално погледнато точно едно леко, а би могло и малко по-малко леко притискане е упражнението, от което имам нужда в момента. Защо няма вече такива спонтаннички загадки на закачки в екзистенциалността ми, да мога да успокоя тоя яростен рояк, който ме кара да бръмча нонстоп. А как искам вместо това да бъда лекичка и мила. И лекичко подаване. Как смело си скачам от едното към другото обаче, приятелките ми биха се стъписали половината. Ама ето затова им казвам аз периодично, че не ставам за сериозна връзка, те много се вслушват понеже. Не ми трябва тази прословута обвързаност, нали имах привилегированото положение на встъпване в такава, някак без блясък ми се вижда. Да си стоят в шкафа разходките в парка; издирва се тук онова чувство да се чувстваш силно желана. Тъй като все то се спестява, бая негативна енергийка ми се струпва и затрупва, и ето ти я сервирана моята враждебност. Явно има разни предпоставки за възникването ѝ. Какви са хипотезите, при които ме освобождават от отговорност? Ами някакво погасяване взаимно на насрещни престации? Цял живот да си престираме така в промеждутъците без да се предаваме. Буквално, преносно и абстрактно употребих предаването. Хм.

 А какво се случва, ако всъщност онези пренебрежимо малко моменти, за които си самонабивам, че почти напълно несериозно са изречени, се окажат частта с най-значимото от истината? Задълбахме по темата, а можеше още малко локумчета да си разтегнем. Излиза, че хранителните ни предпочитания определено се различават. Bounty. И една широка магистрала. Този път не до морето. За нея поне съм сигурна, че правилно класифицирах инфото като лъжливо.

 И все пак какво ли би станало, предполага ли се нещо твърде хубаво като резултат, като ефект? Не смея да се отплесвам навътре в химерата. Тая дума така и не разбрах дали съм си я изтълкувала сама за мен си правилно. Нищо че с тема по нея като че ли кандидатствах. И колко добра работа вършат заучените фразички. Не е редно да ги нападам, след като и аз си имам богат репертоар на авторитетно звучащи късчета мисъл, които втъкавам в хода. На разговора. На познанството. На секса. Въпрос възниква дали ще ги прилагам и в хода на Нещото. Нещо – затова, защото не знам кое друго определение включва най-малко сериозности. Любов, връзка, евентуално съжителство. Любовта май? WishList: Да направя анкета. Любовта залагам, ще я джитнат нея на трето място. Като по-силна от всичко демек.

Почти. Елате да ви разясня кое по какъв ред на действията става и колко време отнема. Неопитна готвачка каквато съм – признавам си, на око ще ви го премеря и вероятно ще има малко неточност, обаче пък в доста от случаите ярко правилно успявам да го преценявам и стават разкошни сладкиши.

Ако и там ги хлъзна в употреба, какъв смисъл ще има изобщо цялото това стигане до стъпките, обект на бъдеща анкета. Сън ми е необходим, не омагьосани кръгове. Като казвам Магьосник, помислила съм си подробно защо е страшно подходящо. Защото носи вълшебство. И ПРЕ:оритетно това е функция, която заема първо място при определяне на междуличностни отношения. Грешка, второ. Първото ме кара да се докосна по-силно към разпилените чаршафи.

Тия, дето нямаме ценностна система, сме безценни, така ли? 

Лекарство против морския вятър

Пролетна умора
Лятно слънцестоене
Есенна меланхолия
Зимна депресия

Защо са ни четири сезона, освен периодично и профилактично да мрънкаме за съществуването им. Триста шейсет и няколко дни. Цяла година. Извинения, алибита, обяснения. Въобще оправдания.

Понякога ги търсим. Понякога те ни намират. Факт е обаче, че като че ли винаги са добре дошли.

1) Пролет.на умора

Радваме се на първите признаци за стопляне на климата. Малко така завръщане на птичките. Тук-там кокиченца.

Недоволство, ex.: при т. нар. нежен пол често бива свързвано с нежелание за прословутото пролетно почистване, което някои от нас – признаваме ли си? – отлагаме чак за средата на юни. Ако евентуално намерим време.

2) Лятно (слънце)стоене

Ами, нека бъде лято. Пре:спокойно сменяме неудобното бельо с горнището на банския и се разкарваме из центъра на София. Кой отсреща  в процеса на небрежно разминаване по улиците да предположи, че сме скрили самото Море под работната рокля. Мислим с блаженство в погледа за Черноморие или някое друго –морие, или някое –океание. Отнасяме се към плажа, където с Мохито в ръка слушаме какво ни разправят вълните. Обичаме.

Недоволство, ex.: горещо ни е. Какво от това, че ще се оплакваме от хладнината цяла зима. И да не забравяме: пейките в Борисовата градина са до една антисвободни още от ранния следобед.

3) Есен.на меланхолия

Красивите пъстри нюанси. Виждаме толкова живот и хармония в разноцветните листа на дърветата. Зелено, жълто, оранжево и всички възможни преходи между тях. Малка разходка по някоя алейка и се създава впечатлението, че влизаме в приказка. Чакаме хепи енда.

Недоволство, ex.: цветната хармония се изсипва на земята и започва да представлява прашна и изсъхнала купчина. Вече бивш живот. Налага се да правим смяна на летните дрехи в гардероба. Кофти. Зимните заемат повече място.

4) Зимна депресия

Пейките в Борисовата са свободни, ентусиасти почти няма. Тихо се сипе първият, а после и следващ пореден номер сняг. Честито на печелившите. В това число се включвате, ако карате ски, борд, разцъквате на ледената пързалка или просто обожавате да творите снежни човеци. Аз не спадам в тези категории. Обаче пък харесвам миризмата на канела, канелата зимно време най я обичам, и коледните украси по някои витрини. Също и падащите снежинки. Особено ако ги гледам от някой топъл прозорец.

Недоволство, ex.: ама разбира се – студено ни е! И какво от това, че се оплаквахме от зимата цяло лято.


1) -- Пролет: мъфини с боровинки и бял шоколад

1 яйце

1 1/2 чаша захар

1 1/2 чаша брашно

1 1/2 чаша кисело мляко

1/2 чаша олио

1 чаена лъжица бакпулвер

2 ванилии

бял шоколад (на съхранение в хладилника)

Разбъркват се яйцето и захарта. Към тях се добавят олиото и киселото мляко, а след това и смесените брашно, бакпулвер и ванилии. В получената смес се сипват плодовете и натрошеният шоколад. Разбърква се. Малки тайни. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна за 25-30 минути.

2) - - Лято: бяло фрапе - -

Ледено и с много захар. Ако имате затруднения при приготовление, отидете до най-близкия любим бар. И се усмихнете на бармана. Задължително.

3) - - Есен: сиропирани сладки със сметана - -

3 яйца

1 чаша захар

2 чаши брашно

125 грама масло

1 бакпулвер

натрошени орехи

сметана

*за сиропа: вода (~литър), захар (~килограм)

Яйцата се разбиват с маслото, брашното и бакпулвера. Тестото се оформя на ивици по 5см, в средата се слагат ядки. Пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 20 минути. Кипва се водата със захарта. След изстиване сладките се заливат с готовия сироп и престояват половин час. Сметаната е по желание. Но по-добре без ограничения. Ще пестим калории от основно ястие.

4) - - Зима: чай - -

Обикновен билков, от мента. С мед. За по-голяма изтънченост може да се капне малко мляко. Така като ви питат какво пиете с вирната глава да оповестите: „Мента с мляко.“ Върви разправяй, че страдаш от гърлобол…


Източник на рецептите е сладкият ми опит, понякога с някой заблуден горчив бадем вътре. Креватните тайни на майсторите готвачи от Лилия Дакова.

Една омагьосана фигура, все още ухаеща на вчерашни мечти

Мечта.
 - определение (цитат - извадка от Свободната енциклопедия): силно и непреодолимо желание, идеализирана цел и стремеж към щастие.

Доста приемливо го описали хората. Аз така реших концептуално да отскоча към собствената си мечта и да установя всъщност какъв е филмът, в който тя ме вкарва. И какъв е филмът, който ме вкарва в нея. И защо изобщо терминът "филмиране" в многото му леки и тежки варианти за назоваване и проявление се среща в ежедневието почти толкова, колкото любимото "фейсбук“.

Три елемента:
1) силно и непреодолимо желание;

2) идеализирана цел;

3) стремеж към щастие.

Мечта, обект на изследване:
Да бъдеш щастлив?

1. Да бъдеш щастлив. Като силно и непреодолимо желание. Като визуално отражение на стръкчета трева. Правилни думи и липса на точно такива. Обич. Усещане. Страст. И фаталната им комбина. 

Три елемента:
1) силно и непреодолимо желание;

2) идеализирана цел;

3) стремеж към щастие.

Мечта, обект на изследване:
Да бъдеш щастлив?

1. Да бъдеш щастлив. Като силно и непреодолимо желание. Като визуално отражение на стръкчета трева. Правилни думи и липса на точно такива. Обич. Усещане. Страст. И фаталната им комбинация, която предчувстваш още с прекрачването на тъмния праг на стария вход на малката сграда на симпатичната пряка на известната улица на големия град.
Това снощи и аз го предчувствах. После го изчувствах. И сега все още чувствам. Страховит фактор е химията. Онази абстрактната, дето те кара или да се влюбиш, или да позволиш на тялото и душата най-върховното блаженство, което един секс би могъл да предложи. Само не и двете действия в едно. Защо. Защото пътят е красив, но спасението – сложно. И клони стабилно към невъзможно.

2. Да бъдеш щастлив. Като идеализирана цел. Идеализираните цели са почти точно толкова коварни, колкото химията по точка първа. Елементарничко е обяснението. От много идеализиране не забелязваш директните промени. Така директни, че чак загрозява. И така промени, че целта в крайна сметка се измества далеч от отправната позиция. Чудя се дали моята мечта е идеализираната ми цел, или просто илюзията ми за нея? Идеализации и илюзии – как се вмъкват нарочно асонанси, алитерации – а, господа филолози и философи, уважаеми, та това нищо ли не значи? Упорито е. Снощи някой така ми каза.

3. Да бъдеш щастлив. Като стремеж към щастие.
„мечта“; „щастлив“ / „стремеж“; „щастие“
 И добре, ако мислено си задраскаме щастливостта от двете страни на уравнението, понеже още в предгимназиалния период разправяха, че можело, какво остана? Да разбирам, че мечтата ми е някакъв стремеж освен. И дори не съм успяла да разбера към какво точно, противно на първоначалните ми убеждения и въпреки многото строги анализи и наблюдения. Дали не е тъжно? Тъй като – забележете – аз тази мечта я преследвах... Ами сега как става номерът. И с какви очи мога да поискам нещото, което наричам Щастие.

Повече изводи ще дойдат в повече. А всички дебнат един слънчев лъч.

Лятото е опасен сезон. Да, опасен за любов. Пролетта също. Особено в края на май.

                                           

                                                                                                          14.11.2011

Барселона. Prison orange is NOT our colour

 Скритите заглавия са още по-шано, когато имат покритие.

 Меланж от бял шоколад в наливно състояние и цели бадеми. Няма ликьор, а шампанското е символично. Не равносмятам, а чертая звездни карти в джобен формат. Ще ги взема в открояващ се куфар с умерен темперамент и заключени ще ги транспортирам към Барселона. Уловката не е никога да не отваряш пратката, ами да я пренесеш без мислено да я видоизменяш. Нелесна телесна работа на моменти, но да живее ръчният багаж.
Така снимам и парка, гледката, странните ръбове на блуждаещи безстрашни улици. Скицирам въздуха, за да запазя уханието. Като го намеря в магазинчето, ще го тикна на фотьойла под шала ми.
Всеки път бъркам схемата при покупката на билети. Повърхностни грешки, в дълбочината сияние. Втората чаша отключва много вратички за толкова голямо разстояние. От недобросъвестна миграция с лъжливо горчиви отклонения до революционен тлеещ челен сблъсък с тигана от многото удари в минута.

Осигурено по-експресно достигане към духа на позитивното мислене и двата са в едната чанта. За мен едно еспресо и няколко глагола, изразени на английски, моля. Редуват се температурите, но търся жегата. Затова чакат каталонските алеи. Засуетявам се пред гардероба да видя кои са балеринките, събрали днешната енергия на слънцето. Магичество без древни руни и криминология. Разказвам ви за тишината, като ни най-малко не я нарушавам.

Целувка на летището като на Робер Доано, но незаснета, неизвестна, целувките са лично нещо. И тези на летището, и те, сред хилядите колелца на часовници, на куфари, на асоциации, на мозъчни механизми и картини в стил ново изкуство. Перфекционизъм никона не бива постиган, когато тъй настойчиво бива планиран. А дали лак в цвят тъмен патладжан е най-удачен избор. Tепърва се разбира. Пъстрите нюанси са прибрани точно до лакочистителя и чакат една от многото, но наша хотелска стая, където ги трупвам на нощен шкаф и чакам вдъхновение на градска тематика. Едри букли и силно капучино, а с пяната - втора целувка, пращам по въздуха. Хубави обувки в частта с дизайнерското, тук-там ги има, носени от морето и тихия вятър.

 Ласки и захласки. В главата ми прозвучава красиво, уверих се колко така го чувствам. Да се прехласнем. Нека. Заспа ли вече? Аз май не мога. Случам тамянова приказка на фона на класическа музика и чувам много специфично пианото. Отвътре почукват мисли, искат и тях да отключа. Оказа се, че не от необезпокояваност съм имала нужда. Размечтавам отново и забравям да не отмивам границата. Донасям си разкошности и мъничко тъга в големи количества, но от качеството. Отгледано с любов, румънска поговорка. Не отглеждам с любов, а любов отглеждам, при стъклото над мивката. Важни са парата и запарените парещи емоции до лилавата кутия с перото от катедралата.

Катедралата, на която се любувахме на вечеря. Но и тя ни е забелязала - кръжаща и умислена от налягането на полета и разни носталгични повърхности. Почти хоризонтално стечение на сълзи и обстоятелства, като в приказките. И тях отмятам зад ухото, за да знаеш, че те слушам и повличам, прегръщам, обгръщам и топля, за да ме топлиш и обгръщаш, прегръщаш, повличаш към себе си нощем, испанско небе. Наум те рисувам, още картини, не зная състава. Очите разтварят артерии, червената нощ ни помахва от запад. Изпуших и последния щрих от облака в банята, не го виждам, трансцедентно ми показваш. Странна паеля без морето, с всички лъчи обаче, без лъчи пространството - нищо, а ние сме цветни. Наближаваща неделя над езеро с лилия. Белите нишки обстрелват. Бодлите, макар и малинено-винено-алени, се виждат само без светкавица.


Историята на един парфюмец.

Pure Gold

Един есенен ден по шосето...

Наближава не само на теория, а и на практика златистият сезон. С други думи - Есен. А с милата леко закъсняла, леко неправилно формулирана и леко клоняща към сравнително заличаване есен пристигат и това, което модни списания и блогърки наричат с усмивка, докато (се) гримират пред огледалото в банята, Есенни тенденции.

Преди, за да се запознаем с тях, обикаляхме Витошка, предимно в участъка между кросването с Патриарха и помещителната сграда на Софийски Градски. Съд!
Вече е доста по-простичко. Само си избираме любимо молче и нататък витрините сами се позиционират продуктово. Или продуктивно. Според зависи от марка, цена, наем, клиент и, разбира се - услужливи и любезни продавачки.
Живот наесен. Стълбове, не песен. Аз този сезон го виждам изцяло златист. В дрехите, косите, обувките, аксесоарите и дори музиката.
Започваме да редим аутфит стила отдолу нагоре. 
Ботите са задължителни. Меки и удобни, тяхната цел е да предразполагат към смело нагазване в разпилените по земята листа. От велур или естествена кожа - стига да са по своеобразен начин семпли, дори с няколко лъскави капси, фигуриращи под формата на полукръг от югозападната и югоизточната част на обувката.
По пътя на изкачвне следва също толкова удобно отношение спрямо панталоните. Предпочитаме ги съвсем по тялото, тесни, елегантни и мъничко шикозни. Един по-лек вариант, който струи от моя гардероб чак до началото на февруари, са плътните чорапогащници, с или без фигурални мотиви (по ваш избор могат да бъдат заменени и с клинове). Те са буквално навсякъде, във всякакви десени и дебелини, единственото условие тук е да съобразите дължината им, а също и тази на перманентно актуалните жилетки, с дължината и началото на бедрата. Иначе съществуват грозни гледки.
Под споменатите изчистени жилетки надничат свежи тениски или блузи, може би също приблизително изчистени, но обезателно с виден акцент като лека щампа или фриволен надпис. При липса на такъв е достатъчно да намерите кокетна среднокрещяща брошка или абстрактно произведено изкуствено цвете. Внимание с иглите.
Продължаваме към водещия източник на топлина - връхната дреха. Разходките ми из столичните магазини и онлайн каталозите на световни марки показаха еднакви крайни резултати: тренчове и кожени якета. Гмурнете се и изберете най-симпатичния модел по лично усмотрение. Добре би било да предвидите в комбинацията място за един голям плетен шал с цел ветроустойчивост. Мен не грабна черен такъв от Zara, 59bgn.
Слес глобяването на основните елемтни се насочваме към другия фаворит - аксесоарите. Солидни и масивни пръстени и колиета, ешарпи и чанти. Как без чанти! Големи или по-големи, важното е да са практични.
За финален щрих се погрижете за косата си. Съветът ми е златиста диадема или вплетен в плитката шал. Шапките също са опция, но не забравяйте, че ще имаме нужда от тях и през зимата, тъй че насочете мисълта към определено есенен модел и цвят. Къдриците от своя страна са меки, а ноктите... за тях ограничение няма. Класическото червено, вечният френски маникюр или утвърдените вече коралови, пастелени и абсолютно пъстри гами са еднакво удачен изобр. 
Все пак цветовете витаят във въздуха.