Индика на сетивата

Щастие в чисто, сурово, примитивно, вулканично състояние.
Ако цитатът ви харесва, то обезателно трябва да знаете, че е на Ян Самюел.
Мои са само сетивата.
Край на въведението.

Рано или късно, но със сигурност. Все шест дали ви е набивано да гледате тайни, или сте взели решение да съществувате позитивно настроени. Или Няма Не.
При наличие на любов в любовта огледалната комбинация се внедрява акупунктурно във всеки слой на мускули и тъкани. Представете си принципа на жанра с екшън&фантастични елементи, при който жанр под кожата на силния герой бива добавена чужда, отчуждена материя. В някой момент той се научава да живее с нея, което води до това да я приема. В други се налага да умре или да намери сходно силен герой, който се оказва Mr Right Place at the Right Time.

Денят ми беше пожелан лилав. Събудих се от звуци на телефона. Огледах се в лилавата стая и бавно плъзнах крак под чаршафа. Като да проверя нещо. Бързо проверих обаче и кракът лениво изпълзя обратно. Потърка се в леглото. Липсваше ми нещо, което ми се щеше да докосвам. Това е положението - когато тялото изпитва желание, разумността и задачите на дневен ред не представляват нищо повече от странични фактори. Кракът пошари още известно време. Взаимодействието между плат и плът ме вкара в унес с притворени очи. Загубеност от най-висока степен. Тогава ме огря мисълта за сутрешното слънце. Ако чезне идеалният вариант, търсим алтернативи. Крайно време е да спра да спя с плътно спуснати щори. Обичах лъчите да ме галят по муцуната, това го помня.
Чаша силно кафе със слабо мляко, изпита почти без дрехи в леглото. Няма нищо по-обаятелно, освен свежестта на секса за добро утро. Може би. 
Добрата цветарка знае точно кои 28 цветя да напасне едно до друго за внушителен букет на някоя дива и щастлива абитуриентка с инкрустация на декоративни камъни по роклята и екзотична шарка по вътрешната страна на тока. Изкуство?
Правилна комбинация.
Сега да се сдобия с моята.
Докато хладна вода на шепи летеше към лицето ми за събуждане и на кожата, реших да се върна обратно при възглавниците и слънцето. Извини ме за причиненото неудобство, Свят, но те моля да започнеш днешния ден, без да ме пришпорваш. И особено ценните кадри имат нужда от изгубване в превода понякога.
Точно когато отнасях за пореден път в ярки мечти, обаждането ме върна към реалността. Странно е, но участъци от действителността при мен се сливат 1:1 с части от мечтите. Усещам, че правя грешка, още гледайки повече към мечтаенето. 
Наоколо е светло.
Да му благодаря би трябвало, но да не вземе прекалено много да се възгордее. А гласът все едно че се трупа в мен и се трансформира в положителност, която се усвоява от моя организъм и се освобождава постепенно през целия ден. Белвитите с мизерните им 4 часа пасти да ядат.

Ммм, пасти. С баварски крем и кленова глазура. Кус полет към седмото небе. Къс, прощавайте. Грешка на езика. Като се отдам на сладкото и се прехапвам неволно.

От мека, динамична до остро груба. Такава е семантиката на една сутрин.