Blog Archive

Sunday 20 September 2020

Пътешественици


Перката на самолета примигваше, 
докато в ухото звучеше половинчата молба да не си отивам.
Промених се и излетях. 
Не бих повярвала в обратната призма на времето. 
Осмозата обаче е правопропорционална и връщане назад няма. 
В принципите, които Оскар Уайлд отрича, 
гледането до по-скоро е необратимо като изгрева над хребета. 
Стъклото е замазано и се затваря, и кара очите да се затварят. 
Дойде стюардът и се наложи да се вдигнат вкупом
Гравитацията не е калибрирана 
според цветовете отвъд обозримия хоризонт, 
макар обозримостта да е заложена в него изначално. 
Поне душата все още се държи в границата на вдъхновенията, 
които получаваш, когато колористът ти е в неплатен отпуск. 
Връзката е сложна като следлозите на унгарски,
защитени от мекия глас на сочна вяра из невидима наивност. 
Нежните облаци в пухкав пастел не са нощта на Фицджералд, 
ала ускоряват биенето на камбаната. 
Мястото за качване с разкривени букви приканваше
да се отнасяш с Нея така, както искаш тя с теб. 
Първо съвсем се отнесе,
после дойде ремонтът, 
после си казахме нищо,
после обухме бермуди в черен камуфлаж, 
после издирвахме течаща вода, 
после ни сполетя полет в симфонията, 
после сенките умряха от светлината и преминаха нивото под погледа, 
после се удавих в ликуид дръм енд бейс, 
който получих на творческа работилница по писане преди много луни. 
Смисълът на нещата е в счупения цип, 
ципът на черния камуфлаж обаче така и не се счупи. 
Момчето със скъсани обувки го посочи 
още преди да замине за Англия. 
Оттогава ме крепи вярата, 
че отново ще има пижами по Коледа и циан без бляскави частици. 
А какво крепи вярата? 
Момчето със скъсани обувки, което замина за Англия. 
Все така ги подбираше. 
Пътешественици