Слънце по време на дъжд. Време, в което прозорците се чупят, а филмите се разтварят широко. Когато абстрактното е абстрактно, включвам го в описанието за себе си. Когато абстрактното е твърде абстрактно, магнитите се отблъскват и почват стремглаво да се разтичат като на Дали часовниците и дизайнерските котки.Афишираме широка приемственост, а непосредствено ставаме нелепи и временни, така функционира човешкият мозък. Говорим си глупости, защото се страхуваме. Поне отчасти. Парадираме. Процентите сиво ще бъдат превеждани, а нюансите - изживявани. В миналото и на мен ми изникна идеята да ги превеждам, но липсваше тогава самочувствието, сама не се чувствах, затова посветих другите две категории на изживяване. Намесваме се за отдръпване, докато с голи издрани ръце разгадаваме заповеди, опорно спираме вълните и обратно на изток ги насочваме за половинчато спасение. Не вярваме, че така се опазваме от гръмове и мълнии, но сезонните бедствия са също толкова непосредствени и будят стихийно съмнение. Ядем био храни, ползваме био кремчета за уморени очи, градим био връзки. Забравили сме семплотата на нещата и факта, че понякога имаме нужда не от нахут, а от сандвич с пуешко филе и много майонеза, все не от леката. Здравословни сме, за да живеем по-пълноценно, което като съвет е скъпоценно, дали.
Ех, тоя Дали. Вървим си ние, свиваме, а той ни гледа с щипка въпросителност от паднала бариера на морал и високи стратегии. Завлачените крачки ни спасяват от чужди погледи, но какво ни спасява от нашите собствени? Подвеждаме под неадминистративна отговорност разните височествени нищожества, крещим и опонираме. Не разбираме, че брегът приютява яхтите, както блогът - интересите, а не самото море. Гледаме на карти с картини от Рая на кафето. Всяка голяма криза си има втора цедка, но надцакването се брои като фатално, ако не намерим розовите пера и прозрачно мастило със скоростта на скейтборд под наем. Съществуват.
От много сълзи се обезводняваме и пием количества вода за разграждане на минерални решетки. Водата - от кристални чаши. А на брега, при яхтите, не е питейна. Само красива, подкрепяме идеята идеално да хармонизираме с природата. Нека не забравяме също, че от време на време договорът ни за наем не е безсрочен. И мир: променяме почерка. Аз моя промених отдавна. Като си позволявам да бъда разпиляна, и него разпилявам. По чудо пак е подредено. Само никога не проумях как се разпилява човек сред човеците.
"Как се става прозрачен и какво е да обичаш по свой си начин."
И по този начин става чиста сутрин, а даже не обръщаме внимание откъде е изгряло слънцето.
Коментираме. Констатираме. Балансираме. Абстрахираме.
А слънцето обикновено залязва на запад.
No comments:
Post a Comment