Custo_Barcelona

Истински вълшебните девойки

Не се дават

Ни на слънцето

Ни на бурни танци и бушуващи страсти

Защо умират библиотеките?

Един от онези работни вторници е. Измъкнала съм се от офиса с ясното съзнание, че ще сгъвам сандвич в движение на прекачването между линиите на метрото, за да мога да скоча до библиотеката и да върна четири книги. Онези четири книги, дето взех в края на юли и прочетох за трите седмици, които прекарах безработна на брега на морето. Прочетох ги, помислих ги и ги забравих – библиотеката все пак си почива през целия август. После си ги спомних, ето затова ям и мобилните сандвичи: за да мина през мястото с лавиците и да си платя глобата като съвестен гражданин.

Насочила съм се с тестето напечатани листове към господина, винаги господата са за предпочитане. Няколко симпатични съм срещала там. Единият ми помагаше на етажа с правната литература и оставам признателна за десетките курсови, за които ми удари едно рамо, без дори да усеща рефлексното движение. Другият ме черпеше с ирония по мой вкус и пуканки, когато щях да убивам присмехулника. После стана първият инцидент с тона по телефона, ядосах се на отношението и спрях да посещавам.

Впоследствие си възвърнах любовта към книгите и така се озоваваме в атмосферата от края на тазгодишния юли, когато отново си извадих карта.

Няма го сега господина с пуканките, поне на смяна го няма, но другият е зает с читател и ме привиква неусмихнатата жена зад съседното бюро.
- Ми, глоба за плащане. 70 стотинки.

- Ми, нямам я тази глоба - обяснявам с еквивалентен на нейния тон и ѝ навирам елегантно под носа касовата бележка, удостоверяваща успешната транзакция на стотинките.

- Не знам тогава. Имате и друга глоба за тия книги – 8 лв.
Смирено съм се подготвила да плащам, тъй като много ми е залипсвал Борис Виан и безумно ми се иска да се замечтая из пяната на дните, след като морска няма на хоризонта.

- Да, ще я платя нея, само да взема другата книга.
Троснато ми се обяснява, че така не можело. Отказвам се тогава да чета, тъй като ще ме хокат на работа, ако прекарам още 15 бонус минути в размотаване по обществени стълбища, и слизам да закривам глобата.

8 лева е тя, толкова струва и годишният абонамент за библиотеката. Някога ни лъжеха, че картите били безсрочни, обаче промениха правила и вече играем играта на по-скъпа основа.

 
Долу със спокоен тон разигравам монолога за седемдесетстотинковата глоба. Уча се да бъда дипломатична напоследък, пък и лелчетата не изглеждат от лошите, не ми се ще взаимно да си влошаваме деня. “Системите” на монитора. Звънене на Роси. Роси е шефчето на тази схема и именно тя е пропуснала да маркира платените за транспортни разходи стотинки. Роси решава, че е удачно да се кача до втория етаж, където се намира самата тя, и да мъдрим решение на случая. Лилия решава, че вече солидно закъснява за работа и няма време.

Почервенявам, адреналинът влиза из съществото ми така, както Верстапен влиза на опасните завои. Казвам им да си хванат още веднъж и тези 70 стотинки, току-виж стигнат за козметично освежаване на интериора. Дамите осъзнават, че читчатът ми с Роси няма да го бъде, споглеждат се и културно се спират на идея да ми запишат трите имена и от мое име да бистрят случая със следващото ниво от персонала. Отказвам. Оставям им левче – седемдесет за глобата и тридесет да се почерпят с третата грация. Влизам в съседната стая да си взема палтото. Тръгвам си.

Преди това само се върнах. Просто трябваше да им кажа със сълзи в очите, че болезнено малко хора на моята възраст все още ходят по библиотеките да четат и ми е трудно да повярвам какво ли не правят, за да ни откажат. Споделям им, че в тази библиотека няма да се върна.

-->

Изхвърлих си картата, но не я скъсах. Ако някой я открие, моля сърдечно да не ми я връща.

Разказвам на Гери от Англия за случилото се. Пита ме дали не мога да се справям с подобни драми онлайн. Става ми смешно и сменям темата. Истината е, че не ми се иска да плащам и за интернет абонамента на Столична библиотека.

В Копенхаген и Болоня ходих в обществените библиотеки. Безплатни са. Май ще ми излиза по-малко солено да пътувам, за да чета. И все пак ви питам: някой познат желае ли да ми услужи с Пяната на дните? Имам нужда пак мъничко да повярвам в надежди.