Blog Archive

Tuesday, 1 April 2014

Лекарство против морския вятър




Пролетна умора

Лятно слънцестоене
Есенна меланхолия
Зимна депресия

Защо са ни четири сезона, освен периодично и профилактично да мрънкаме за съществуването им. Триста шейсет и няколко дни. Цяла година. Извинения, алибита, обяснения. Въобще оправдания.
Понякога ги търсим. Понякога те ни намират. Факт е обаче, че като че ли винаги са добре дошли.


1) Пролет.на умора
Радваме се на първите признаци за стопляне на климата. Малко така завръщане на птичките. Тук-там кокиченца.
Недоволство, ex.: при т. нар. нежен пол често бива свързвано с нежелание за прословутото пролетно почистване, което някои от нас – признаваме ли си? – отлагаме чак за средата на юни. Ако евентуално намерим време.

2) Лятно (слънце)стоене
Ами, нека бъде лято. Пре:спокойно сменяме неудобното бельо с горнището на банския и се разкарваме из центъра на София. Кой отсреща  в процеса на небрежно разминаване по улиците да предположи, че сме скрили самото Море под работната рокля. Мислим с блаженство в погледа за Черноморие или някое друго –морие, или някое –океание. Отнасяме се към плажа, където с Мохито в ръка слушаме какво ни разправят вълните. Обичаме.
Недоволство, ex.: горещо ни е. Какво от това, че ще се оплакваме от хладнината цяла зима. И да не забравяме: пейките в Борисовата градина са до една антисвободни още от ранния следобед.

3) Есен.на меланхолия
Красивите пъстри нюанси. Виждаме толкова живот и хармония в разноцветните листа на дърветата. Зелено, жълто, оранжево и всички възможни преходи между тях. Малка разходка по някоя алейка и се създава впечатлението, че влизаме в приказка. Чакаме хепи енда.
Недоволство, ex.: цветната хармония се изсипва на земята и започва да представлява прашна и изсъхнала купчина. Вече бивш живот. Налага се да правим смяна на летните дрехи в гардероба. Кофти. Зимните заемат повече място.

4) Зимна депресия
Пейките в Борисовата са свободни, ентусиасти почти няма. Тихо се сипе първият, а после и следващ пореден номер сняг. Честито на печелившите. В това число се включвате, ако карате ски, борд, разцъквате на ледената пързалка или просто обожавате да творите снежни човеци. Аз не спадам в тези категории. Обаче пък харесвам миризмата на канела, канелата зимно време най я обичам, и коледните украси по някои витрини. Също и падащите снежинки. Особено ако ги гледам от някой топъл прозорец.
Недоволство, ex.: ама разбира се – студено ни е! И какво от това, че се оплаквахме от зимата цяло лято.


1) -- Пролет: мъфини с боровинки и бял шоколад

1 яйце
1 1/2 чаша захар
1 1/2 чаша брашно
1 1/2 чаша кисело мляко
1/2 чаша олио
1 чаена лъжица бакпулвер
2 ванилии
бял шоколад (на съхранение в хладилника)

Разбъркват се яйцето и захарта. Към тях се добавят олиото и киселото мляко, а след това и смесените брашно, бакпулвер и ванилии. В получената смес се сипват плодовете и натрошеният шоколад. Разбърква се. Малки тайни. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна за 25-30 минути.


2) - - Лято: бяло фрапе - -

Ледено и с много захар. Ако имате затруднения при приготовление, отидете до най-близкия любим бар. И се усмихнете на бармана. Задължително.


3) - - Есен: сиропирани сладки със сметана - -

3 яйца
1 чаша захар
2 чаши брашно
125 грама масло
1 бакпулвер
натрошени орехи
сметана
*за сиропа: вода (~литър), захар (~килограм)

Яйцата се разбиват с маслото, брашното и бакпулвера. Тестото се оформя на ивици по 5см, в средата се слагат ядки. Пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 20 минути. Кипва се водата със захарта. След изстиване сладките се заливат с готовия сироп и престояват половин час. Сметаната е по желание. Но по-добре без ограничения. Ще пестим калории от основно ястие.


4) - - Зима: чай - -

Обикновен билков, от мента. С мед. За по-голяма изтънченост може да се капне малко мляко. Така като ви питат какво пиете с вирната глава да оповестите: „Мента с мляко.“ Върви разправяй, че страдаш от гърлобол…


Източник на рецептите е сладкият ми опит, понякога с някой заблуден горчив бадем вътре. Креватните тайни на майсторите готвачи от Лилия Дакова.



No comments:

Post a Comment