Стръкчета трева

Имам чувството, че не съм си лягала в леглото от около две седмици. Реално беше вчерашната сутрин. Няма проблеми. Така казват, не знаят очаква ли се нещо от тях, какво се очаква. Тогава пък и ние няма да знаем. Само че дано успеем.

 Мисля си за феромони. Моите ме притискат около шията. Реално погледнато точно едно леко, а би могло и малко по-малко леко притискане е упражнението, от което имам нужда в момента. Защо няма вече такива спонтаннички загадки на закачки в екзистенциалността ми, да мога да успокоя тоя яростен рояк, който ме кара да бръмча нонстоп. А как искам вместо това да бъда лекичка и мила. И лекичко подаване. Как смело си скачам от едното към другото обаче, приятелките ми биха се стъписали половината. Ама ето затова им казвам аз периодично, че не ставам за сериозна връзка, те много се вслушват понеже. Не ми трябва тази прословута обвързаност, нали имах привилегированото положение на встъпване в такава, някак без блясък ми се вижда. Да си стоят в шкафа разходките в парка; издирва се тук онова чувство да се чувстваш силно желана. Тъй като все то се спестява, бая негативна енергийка ми се струпва и затрупва, и ето ти я сервирана моята враждебност. Явно има разни предпоставки за възникването ѝ. Какви са хипотезите, при които ме освобождават от отговорност? Ами някакво погасяване взаимно на насрещни престации? Цял живот да си престираме така в промеждутъците без да се предаваме. Буквално, преносно и абстрактно употребих предаването. Хм.

 А какво се случва, ако всъщност онези пренебрежимо малко моменти, за които си самонабивам, че почти напълно несериозно са изречени, се окажат частта с най-значимото от истината? Задълбахме по темата, а можеше още малко локумчета да си разтегнем. Излиза, че хранителните ни предпочитания определено се различават. Bounty. И една широка магистрала. Този път не до морето. За нея поне съм сигурна, че правилно класифицирах инфото като лъжливо.

 И все пак какво ли би станало, предполага ли се нещо твърде хубаво като резултат, като ефект? Не смея да се отплесвам навътре в химерата. Тая дума така и не разбрах дали съм си я изтълкувала сама за мен си правилно. Нищо че с тема по нея като че ли кандидатствах. И колко добра работа вършат заучените фразички. Не е редно да ги нападам, след като и аз си имам богат репертоар на авторитетно звучащи късчета мисъл, които втъкавам в хода. На разговора. На познанството. На секса. Въпрос възниква дали ще ги прилагам и в хода на Нещото. Нещо – затова, защото не знам кое друго определение включва най-малко сериозности. Любов, връзка, евентуално съжителство. Любовта май? WishList: Да направя анкета. Любовта залагам, ще я джитнат нея на трето място. Като по-силна от всичко демек.

Почти. Елате да ви разясня кое по какъв ред на действията става и колко време отнема. Неопитна готвачка каквато съм – признавам си, на око ще ви го премеря и вероятно ще има малко неточност, обаче пък в доста от случаите ярко правилно успявам да го преценявам и стават разкошни сладкиши.

Ако и там ги хлъзна в употреба, какъв смисъл ще има изобщо цялото това стигане до стъпките, обект на бъдеща анкета. Сън ми е необходим, не омагьосани кръгове. Като казвам Магьосник, помислила съм си подробно защо е страшно подходящо. Защото носи вълшебство. И ПРЕ:оритетно това е функция, която заема първо място при определяне на междуличностни отношения. Грешка, второ. Първото ме кара да се докосна по-силно към разпилените чаршафи.

Тия, дето нямаме ценностна система, сме безценни, така ли?