Днес искам да съм златна авлига
Да препускам над жицата и да не се страхувам от тока по нея
Стоя и гледам като по лирика изгрева
Макар вече да не умея фокус в слънцето без магия
Нишката в последователността на буквите
Е измамно небе като мозайка на дъното на басейна
Мозайката не залъгва никого, но аз лъжа себе си
Да лъжеш себе си е най-дълбокото на водоема
Не зная дали буква надолу променя фриволността на лъчите
Само вярвам, че любовта към прави редове се споделя
И в жаждата към сюрреализма преди дигитални схеми
Останките на пиршеството и sub-ът на битието
Не са клетва за вричане във вярност към океана
Нея си я загубила преди години и го знаеш
