Blog Archive

Wednesday 5 August 2020

През призмата



Велико ухае тази сутрин
На дъжд и на детство
На топъл хляб
На неизбежност

На нежност

Ако прилепя за миг мигли открито 
Бих искала да се размина 
Без пуловер и с малка 
Прозрачна пеперуда с крило в косата
 
Защо ли

Като малки не учат, че няма прозрачни пеперуди?
Ако не затворя очи, блуждая в тъмното 
Половин крачка до насипните камъни на стадиона
Ни плът/Ни цветове

Тогава избирам пуловер по материя

Сетивата се познават от сутринта
Но се припознават нормативно още вечер
Когато се престрашиш да издишаш на балкона 
И да оставиш киното на хора, броящи изкуства

Имам само едно, абстрактното

Прощалното слово
На дамата с хортензиите
Може да отсее химията
От всяка велико ухаеща сутрин

No comments:

Post a Comment