Blog Archive

Saturday 5 September 2015

Страст. Based upon bass.



                                                         
Страст. Based upon bass.
Отварям вратата, а стаята ухае на любов.
Непременно ще се подхвърлят като критичен довод причините да кривя по тази окръжност темите ми. Мога само да подостря молива и да нарисувам една смразяващо чаровна усмивка. Може и да е моята. Хич не смятам да се обяснявам, прекрасно съм наясно и със седемте хипотези, които се разглеждат като потънали в характера ми. А аз си го познавам по-раздвижено сякаш и не е необходимо да казвам как доста добре се знае защо се стига дотам, че да се тълкува по неидентични пътеки личното ми пространство.
Патологичното го задържаме и слушаме повечко музика.

За стаята говорех. Правенето на любов е като сладък сън на лилаво-зелен хамак по тропическите райони: вълшебно. Вълнуващо ми е, измушвам се от нощницата и дърпам върху себе си завивката. Искам към снощи да се рея мислено, към Тропиците. И тая нощ падат капки от дъжд на покривите, вятърът дори предразполага към горещи моменти на отворен прозорец. Нямах навика да спя без дрехи, сега се чувствам извън предела на кожата си, ако ми се наложат. Припадам в прегръдки и попадам плътно. По микрочастици е приближено пространството и всичко перфектно пасва. Главен архитект на съвършенството, с такъв някакъв разговарях. Ефирът е вечен, не се превръща в други стихии, но разчупените линии преливат една в друга и после обратно, с тях и чудесата на екстаза, изпълнен като игрален филм на театрална сцена в едно действие. Без публика, само ние. В живота ни не липсва драматизъм именно заради тази възбуда, която чувствеността нагрява и стените стават тънки за приглушаване на еротиката. Осъзнаване, че принадлежиш на някого преди още да си го поискал. А поисканото носи орхидеи с вкус на плодова торта или торта с вкус на плодови орхидеи. Всичко от горящи свежи, такъв похот, че чак е горещо. Бележка под линия за Малкия принц и опитомяването. Помня неопитомената причина, поради която те привличам, и ще продължа да ти я предлагам заедно с тялото ми, защото и ти усещаш магията. Билкови тотеми, сама ги рисувам с прозрачно мастило.



Мастилото омиротворява като целувка. Колко искам още целувки. Разливаш ги в детските ми формички за течен млечен шоколад. Как те обичам - намери им приложение и сега, когато съм вече голяма и толкова абсолютно твоя. Конспиративна теория на влажна територия, в нея ти определяш темпото. Така красиво ти вярвам и своеволно се забърквам, че не е възможно да съм се объркала. Съблечени са и твоите мисли, давай да познаваме вкусовете. Вече съм убедена, че научно не са открити всички сетива, но и тях разпознах в мокротата. За да не ги забравя, ти ги изсмуквам от устните и обратно от там се заливат към рамото ми, и то разобличително попаднало в дебрите на висшата физика. Центриране към таванската мрежа и вече те водя в резултата. Нарочно ускорих преди финала.

Реванши - не. Продължения. Тайна градина, отнесена от вихъра. Енергията не познава покой.
















No comments:

Post a Comment