“Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това.”
Загубих се в снимки на Стара София.
Локалът "Нова Америка", съвременно обратно в дните. Предизвикателство, превърнато в театър. Греховен град. Слушам го този град и чувам музикални звуци, които мигновено трансформирам в спокойствие. Като устремена към прилива вълна ме облива то и бърза елегантно и своенравно да разпръсне поводи за възхита. За едни е да плачат, за други да викат, а трети не могат така лесно да изразят чувствителни елементи.
Вътре = Coolin out. Освежаване от 2000 г. с добре изглеждащи рекорди и издания, както и кълбо от дим на излизане от асансьора. Навън = освежаване отпреди необозримо щастие в обозримо бъдеще. Чистият природен ефект на ментовите шампоани без влиянието на проливни количества въздух. Контрастирам на всички, защото критерият за щастие невинаги се откроява в мръсното синьо, а рибата кълве и без стръв понякога. Преплита се общ стремеж един към друг. Така нареченото умопомрачаване, предизвикано от толкова мимолетност, предизвикващо толкова горещи страсти. Външни изяви на нежност, а вътрешни - на надолу, под земята.
Искам да бъде лято и да пиша спокойно за Далчев и нюансите на листата зад кулисите. Като че се повличам и през онзи отговорник за тяхната метаморфоза успявам най-пълноценно да се загубя в подножието на света и да се почувствам.
Приятно уязвима. Жива. Каквото и да изберете да означават кавичките. Може би са те, а може би не умножаваме числото и го искаме единично, самоволично и малко критично. За себе си.
No comments:
Post a Comment