Един есенен ден по шосето...
Наближава не само на теория, а и на практика златистият сезон. С други думи - Есен. А с милата леко закъсняла, леко неправилно формулирана и леко клоняща към сравнително заличаване есен пристигат и това, което модни списания и блогърки наричат с усмивка, докато (се) гримират пред огледалото в банята, Есенни тенденции.
Преди, за да се запознаем с тях, обикаляхме Витошка, предимно в участъка между кросването с Патриарха и помещителната сграда на Софийски Градски. Съд!
Вече е доста по-простичко. Само си избираме любимо молче и нататък витрините сами се позиционират продуктово. Или продуктивно. Според зависи от марка, цена, наем, клиент и, разбира се - услужливи и любезни продавачки.
Живот наесен. Стълбове, не песен. Аз този сезон го виждам изцяло златист. В дрехите, косите, обувките, аксесоарите и дори музиката.
Започваме да редим аутфит стила отдолу нагоре.
Ботите са задължителни. Меки и удобни, тяхната цел е да предразполагат към смело нагазване в разпилените по земята листа. От велур или естествена кожа - стига да са по своеобразен начин семпли, дори с няколко лъскави капси, фигуриращи под формата на полукръг от югозападната и югоизточната част на обувката.
По пътя на изкачвне следва също толкова удобно отношение спрямо панталоните. Предпочитаме ги съвсем по тялото, тесни, елегантни и мъничко шикозни. Един по-лек вариант, който струи от моя гардероб чак до началото на февруари, са плътните чорапогащници, с или без фигурални мотиви (по ваш избор могат да бъдат заменени и с клинове). Те са буквално навсякъде, във всякакви десени и дебелини, единственото условие тук е да съобразите дължината им, а също и тази на перманентно актуалните жилетки, с дължината и началото на бедрата. Иначе съществуват грозни гледки.
Под споменатите изчистени жилетки надничат свежи тениски или блузи, може би също приблизително изчистени, но обезателно с виден акцент като лека щампа или фриволен надпис. При липса на такъв е достатъчно да намерите кокетна среднокрещяща брошка или абстрактно произведено изкуствено цвете. Внимание с иглите.
Продължаваме към водещия източник на топлина - връхната дреха. Разходките ми из столичните магазини и онлайн каталозите на световни марки показаха еднакви крайни резултати: тренчове и кожени якета. Гмурнете се и изберете най-симпатичния модел по лично усмотрение. Добре би било да предвидите в комбинацията място за един голям плетен шал с цел ветроустойчивост. Мен не грабна черен такъв от Zara, 59bgn.
Слес глобяването на основните елемтни се насочваме към другия фаворит - аксесоарите. Солидни и масивни пръстени и колиета, ешарпи и чанти. Как без чанти! Големи или по-големи, важното е да са практични.
За финален щрих се погрижете за косата си. Съветът ми е златиста диадема или вплетен в плитката шал. Шапките също са опция, но не забравяйте, че ще имаме нужда от тях и през зимата, тъй че насочете мисълта към определено есенен модел и цвят. Къдриците от своя страна са меки, а ноктите... за тях ограничение няма. Класическото червено, вечният френски маникюр или утвърдените вече коралови, пастелени и абсолютно пъстри гами са еднакво удачен изобр.
Все пак цветовете витаят във въздуха.
Красивите жени с развратни помисли.
Без престъпления или опити за такива.
Според бърза консултация с действащото законодателство в лицето на Наказателния кодекс.
Приятнострашно.
Лекарство, наркотик, болкоуспокояващо, отрова.
Равнодушна съм как ще го наречете.
Доказано е, че жаждата за морфин изгаря.
Инжектирано щастие в нечиста форма.
Не само от гледна точка на примесите.
Не умея да опитомявам вещите. Още по-малко собствените си копнежи и желания. Не че се и опитвам. Един припламнал поглед и е там. А аз точно там го чакам.
Глухият ни шепот звучи като непрекъснат бас към разговорите, които се кръстосват. Усещания, до които никога не съм се докосвала. А винаги съм знаела, че ще ги изпитваме тепърва заедно.
Земята като портокал, портокалът като желирани бонбони, желираните бонбони като афродизиак.
Непринудено и сладострастно падат всички дрехи и аксесоари. Висшата цел е окупация на пространството около пода.
Завивки и извивки са преплетени до неузнаваемост и яркочервеният коралов лак единствен може да изрази в цялост и с подробности да поднесе на неопитно око всички емоции, които думи и изрази са безжизнени да опишат.
Инжектирано щастие в чиста форма.
Не само от гледна точка на желираните бонбони.
И така всеки път. Цинизъм, целувка и целомъдрие.
Равновесието е живопис.
Затова не е необходимо да се чудим.
Просто развързваме сатенената панделка.
Напоследък мърсуването ни изскача от всякакви граници и мисля, че правим изкуство.
юни '12
Случва се човек да успее да съсредоточи вниманието си върху конкретно нещо. Добре звучи. Трудно ми е да си представя какво е. Аз обикновено пръсвам моето. Насам-натам на малки ситни капчици. Понякога директно го изливам подобно вода, плисната чрез чупене на делви - от тия, най-големите - на Корфу по Великден. Не успявам да се фокусирам в изпълнението на само една дейност. В реакция на това разфокусиране непълнотите и празнотите нехайно пропукват всичко, което опитвам да бетонирам: танци; висше образование; бретон; семейство; художествена литература; сезони; смяна на сезони; възлюбен. Бих могла още малко съществени съставки да вмъкна в списъка, обаче да не взема някак да го отплесна.
В последните седмици се бях постарала да извадя от онова, което би се определило като полезрение на вниманието, малка част от немалкото тирета в листа ми. Елегантно обърнах гръб на литературата, танцувалните въртенета и състоянието на сезоните. За сметка на това всеки ден съм отделяла редица нематериализирани минути да си оправя бретона. Доста минути, прахосани такива.От известно време водя мислени записки и заключения по съвременните български въстания, в частност моите, и съпоставям сериозни съзнателности, до които стигам с подобни малоумни експерименти. Не възнамерявам да описвам екзистенциалните изводи, защото на една част от вас, които без да искате неформално взехте билет за разхвърляните ми словоизлияния, тези изводи ще дойдат прилив на информация, а противоотрова или рецепта за отлив скоро едва ли ще имам желание да пиша.
За да не се изкривяват успоредните линии, съм си взела вълнообразна линия. Не зная къде е, за последно я мернах преди 8-9 години.
Тогава нямах бретон.
И приятелките ми звъняха да обсъждаме момчета по домашния телефон преди училище.
Сега знаете ли какво правят преди училище - аз нали я гледам сестра ми -
Оправят си бретона.
And the best is yet to come.
Имаме освен това и нов списък, този път със задачи преди лягане:
1. да освободя столовете в кухнята от купищата дрехи, които стоят намятани /до това води продължителното неприемане на гости у подредените девойки/;
2. да полея цветята /милото ми Кафе, което възпитавам с любов в саксия от има-няма 4 години, е пред срив, нервен или листен, като го поливам ще го питам, нали е полезно да им се приказва като ги отглеждаш, усещали, те хората не усещат, растенията ли/;
3. да закрепя едно специално мънисто на един специален другоцветен аксесоар;
4. да си сплета няколко великолепни плитки, за да имам утре великолепни, но дискретни и непрогорени къдрици;
5. да погледна метеорологичната прогноза, за да не си губя и без друго загубеното време в планиране на къдрици, ако предупреждават да очакваме до 85% влажност;
6. да не се отплесвам
Без отплесване. Все пак възглавницата ми е на цветя, а и аз съм си цвете. Дано не забравиш да добавиш да ме полееш към твоя списък със задачи.
P. S. По време на писането влажността клонеше към подобни проценти. Не искам да долавям скептицизъм.
Отплесването ми вече е стигнало до върха и е променило естеството си. Шаренее. Както шаренеят конци, оцветени с начукани корени от екзотични латиноамерикански растения.
