Златни лилии на лазурен фон
Това е положението - заваля. Точно предишната нощ,
сякаш твърде недостатъчно идват останалите притеснения покрай предстоящите
събития.
Преметнала малко от чаршафа около себе си, стоя и слушам капките, които рикошират върху близкия покрив.
На същия този покрив красиви моменти се случиха.
Първо с него. Един от
капризите на шантавата ми фантазия. Бета версия.
После с нея. Изпращане преди неочаквано дълга раздяла. Вечерта зеленееше.
И сега пак там, на
покрива, отразяваме символа на дъжда.
Бяха вече на вратата,
когато онези погледи се появиха и проявиха почти едновременно. И те самите не
си обясняваха как е възможно, не си и опитваха. Но винаги ставаше. Той взе
чантата и я остави на земята, след което се приближи още към нея с подла усмивка. Тя
подхвана усмивката бавно и след секунди ръката ѝ се плъзгаше към [к]рая. Търсеше
да придърпа към съседната стая. След още една лумнала искрица успя. Никакъв
дъжд нямаше да я угаси.
Любовта
към любовта с момчето.
Последна цигара на
балкона, където усещам бриза на морето.
Гали за добро утро и казва Ставай, разбуждай се, ще ти помогна
да стигнеш до плажа.
Нужда от помощ нямам.
Морето само ме привиква към себе си.
Ако минали животи
съществуват, то по всяка вероятност съм била някой гларус, реещ се на воля над
разстилаща се вода, докато един ден не ме
е погълнала. От този живот сега, в новото превъплъщение, е останало само чувството
за безпо[мощност] като желание за самосъхранение при налазването с големи вълни.
И любовта,
любовта
към морето.
Напълно полудяваха покрай многото нерви, които се трупаха на поточна линия между тях. Спокойствие и само спокойствие. Астрид го е измислила, господинът от покрива го е казал, Лилията като по-малка го написа с два цветни молива на високия шкаф до леглото в старото вкъщи. Фразичката я грабна психически още тогава - когато четеше и мечтаеше повече.
Сега почти започваше да забравя защо.
_____
Дишаме го това лято и дърпаме, после ще задържаме колкото можем. Най-неорганизираното. И най-влюбеното.
