Higher state of consciousness

Слънце по време на дъжд. Време, в което прозорците се чупят, а филмите се разтварят широко. Когато абстрактното е абстрактно, включвам го в описанието за себе си. Когато абстрактното е твърде абстрактно, магнитите се отблъскват и почват стремглаво да се разтичат като на Дали часовниците и дизайнерските котки.

Афишираме широка приемственост, а непосредствено ставаме нелепи и временни, така функционира човешкият мозък. Говорим си глупости, защото се страхуваме. Поне отчасти. Парадираме. Процентите сиво ще бъдат превеждани, а нюансите - изживявани. В миналото и на мен ми изникна идеята да ги превеждам, но липсваше тогава самочувствието, сама не се чувствах, затова посветих другите две категории на изживяване. Намесваме се за отдръпване, докато с голи издрани ръце разгадаваме заповеди, опорно спираме вълните и обратно на изток ги насочваме за половинчато спасение. Не вярваме, че така се опазваме от гръмове и мълнии, но сезонните бедствия са също толкова непосредствени и будят стихийно съмнение. Ядем био храни, ползваме био кремчета за уморени очи, градим био връзки. Забравили сме семплотата на нещата и факта, че понякога имаме нужда не от нахут, а от сандвич с пуешко филе и много майонеза, все не от леката. Здравословни сме, за да живеем по-пълноценно, което като съвет е скъпоценно, дали.

Ех, тоя Дали. Вървим си ние, свиваме, а той ни гледа с щипка въпросителност от паднала бариера на морал и високи стратегии. Завлачените крачки ни спасяват от чужди погледи, но какво ни спасява от нашите собствени? Подвеждаме под неадминистративна отговорност разните височествени нищожества, крещим и опонираме. Не разбираме, че брегът приютява яхтите, както блогът - интересите, а не самото море. Гледаме на карти с картини от Рая на кафето. Всяка голяма криза си има втора цедка, но надцакването се брои като фатално, ако не намерим розовите пера и прозрачно мастило със скоростта на скейтборд под наем. Съществуват.

От много сълзи се обезводняваме и пием количества вода за разграждане на минерални решетки. Водата - от кристални чаши. А на брега, при яхтите, не е питейна. Само красива, подкрепяме идеята идеално да хармонизираме с природата. Нека не забравяме също, че от време на време договорът ни за наем не е безсрочен. И мир: променяме почерка. Аз моя промених отдавна. Като си позволявам да бъда разпиляна, и него разпилявам. По чудо пак е подредено. Само никога не проумях как се разпилява човек сред човеците.

"Как се става прозрачен и какво е да обичаш по свой си начин."
И по този начин става чиста сутрин, а даже не обръщаме внимание откъде е изгряло слънцето.
Коментираме. Констатираме. Балансираме. Абстрахираме.
А слънцето обикновено залязва на запад.

Yachting

Do you remember

When it was only giggles

And all we needed
Was more laughter

Now - we're talking Money 

Wine&Dine; Less Colours

The missing parts

Diversion

I somehow replaced you 

With a nail polish in teal colour

Your room 

Was always bright:full to me

Put the pajamas from Crawley 

And try to speak in Italian

Languages and peanut butter

A soul cooking channel 

With online support team

Believe me, I prefer flower prints

And all you need is counting

Now - I need new speakers

But you can always turn down the volume

If all you need

Is laughter

Непрочетено писмо, singular.

  Всичко започна не-точно-както-започва всичко обикновено. Поне аз обичам да си мисля, че обикновените работи по необикновен начин ме подминават.

  И затова започна с едни генетични комбинации и материални блага. За първото ни бяха нарочили още като ме опознаха, а второто беше рицарското звание, което му се полагаше, ако ме нарани душевно. Той го намираше за жалка история и благородно твърдеше, че не е меркантилен тип.

  Веднъж, още преди първата ни среща, ме запита дали съм преценила, че не го очаква блестяща писателска кариера и поради тая именно причина няма смисъл да ме кани повече навън/вътре. Не му обясних, че тайно се надявам един ден да сме колеги писатели, а само почти го поканих на среща на границата между навън и вътре, за да имам авторитет пред себе си и чиста съвест пред Вселената.

Почти-поканите са измислени, за да ги подадеш небрежно и дипломатично, след което да ти подадат една истинска такава, съвсем в реални мащаби. Така и стана, според протокола и само с малко обърканост. Не си спомням датата, но по всяка вероятност е крайно възможно да е било между сряда и петък на обяд преди 5 години.

Закъснях 40 минути, аз винаги закъснявам. Никога толкова, там надминах себе си. Той ме чакаше упорито и прецених да бивам симпатична, вместо да търся идеята Защо. Занесох му шоколад за компенсация и се надявах чрез него не само да изкупя греховете, ами да му кажа и толкова много неща, много, включително…

...как смъртта на една катеричка би могла да бъде голяма драма и той ще оцени благодарение на изпипани саркастични нотки всяка стъпка от развитието на действието;

...как всичкият онзи джаз от 12-а дата на онзи месец в онази алфа така ме беше омагьосал и оттам насетне притежаваше пинеалната ми жлеза в пълното ѝ (не)развитие, заради което бях имунизирана и неспособна да генномодифицирам с повече от непознати;

...как червените чушки невинаги са люти и съм благодарна, че споделя моето чревоугодничество;

...как се оглеждам до ден днешен в строежа, и не само в този на молекулите;

...как любовта по поръчка е висша номенклатура, за която се плаща, а аз, подобно на него самия, не съм меркантилен тип.

Последното му напомних на един концерт и бях уверена, че едва ли знае как именно той ме научи на този къс от споделения албум.

  Каза ми, че хората вече не умеели да пишат добри писма. Обещах, че ще му напиша перфектното. Поисках адреса в Стара Загора и така и не изпратих никакъв хартиен носител в такава посока. Бях твърде притеснена, че ще го разочаровам откъм перфектност и никога повече няма да вярва в сгушени около светофарите мечки, впоследствие ще се паникьоса и – още по-лошо – ще спре да вярва и в милата Лилия, която, макар и за тотално кратко и непорочно време, олицетворяваше личност, способна на мисловно-лирическо съвършенство.

Пасувах.
Той си намери нова Лилия, която очевидно не беше перфектна и за да поправи това, смени фамилното ѝ име със своето. Сега са еднакво перфектни.

Уважавах го до точна такава височина, че притежавам скрита мотивация рано или късно да изпратя писмото – онова, безгрешното.

Загубих адреса и ми остана само позитивната мисъл, също и факсовете.

Така и го изпращам.

За авторитет пред себе си и чиста съвест към Вселената.

Пъстротата е задръжки

На балкона при родителите ми винаги е повече слънцето. Някога нямах търпение да се изнеса от него; заблудена за света и все още дете; сега съм само все още дете.

Като се сгуша в полите на терасата и не ме вижда никой, този етаж е просто уютен. Наскоро баща ми боядиса частични елементи в сребристо. Странно е, той не боядисва. Говоря си с въображаеми плюшени мечоци. Приятелска драстичност. Трябва и аз да боядисам перваза.

Марсалата е цветът на 2015 г. Колко е готино, че всяка година си има цвят! Непрестанно се чудя дали не забравям умния си телефон на излизане от вкъщи. За цветовете мисля по-рядко, по-непостоянно. Един цветен калъф пролет не прави, година - още по-малко. В ония времена, в които нямах пари да купувам цветове, бях по-щастлива. Там сама си ги рисувах.

Допивам кафето на сребристия балкон и излизам. Днес ще рисувам. Без телефон, оставям го. Прати ми цвят по въздуха и обещавам, че ще те срещна.

Turkish Delights

A kaleidoscope in black in white 

How many times do you use those white lies 

On a daily basis or before breakfast

While you tie your shoe laces 

To match a preppy outfit?

I like to bring an additional pair 

Just in case I talk too much

I like the smell of rain. 

Sometimes rain smells like watermelon

All you have to do is keep typing 

Until they look quite similar

I believe every personal summer 

Is obsessed with watermelons

Every white colour can be iridescent

Едно кафе с много мляко в няколко чаши

Цветът на мандарините е така ярък, че често се питам дали не се преструват, дали животът им е хубав. После ги беля и забелват очи, уши, същност. И леко киселеят. 
От зимите с оскъдни мандарини се научих как да реагирам - махам и долната обелка. Блестящи витамини.
С чалъм става.

Чалъмът при жените е така да ги пипнеш, че да се чувстват блестящи витамини дори и с двете обелки от зимни дрехи.

В Мадрид мъжете ми предлагаха цигари. 
Познати, непознати.
Всеки е сърдечен и стилово различен. Градът така си е обречен. 
Отказвам им на всички. Няма как да знаят, че като малка не отказвах. Яркостта беше моята, а вредните навици - чуждите. И мъжете, и цигарите. 
Сега съм се развалила, имам си, след тютюна отново: очи, уши, същност. 

Така се разпознават развалени мандарини. Питат за наркотици, а аз още си броя витамините. Пия женшен за закуска, за да наваксам общото тегло. Тяхното е по-лесно и по малко им завиждам. 

На ниво епистемология съм се губила и повече: картонените надписи са по-добре от водна шарка. 

Умеят го чалъма, владеят го както студен шоколад в 3 през нощта за затапка на многото вино. 
У дома не ми се прибира, нашите среднощни затапки не ми допадат. Не са красиви. 

Алекс някога ми каза - колкото и да се размотаваш, все някъде близо до теб има спирка на метрото. 
А със свободата
Е същото. 
Затова не се изгубих - колкото и да се замотая, някъде до мен тя спираше в шоколадена чаша. 

Доставям им удоволствието лично да откажа от цигарите, но свободата си я взимам.

Прибирам се.

Soul Ключ: Август. Мръсни помисли и статично електричество

Всяка жена трябва да има черен дантелен сутиен, който ѝ пасва идеално. Всяка жена трябва да има омагьосващ я мъж, който я кара да се чувства повече идеална без черния идеално пасващ дантелен сутиен.

Аз дали съм ги открила. Въпроса си зададох, докато разсеяно гледах разхвърляното на земята фино и елегантно бельо. 
Черно. С дантела. 
И просто се усмихнах.

В този безумен свят на мизерни педофили, пържено кучешко, болни фантазии, относителни преходи и два-дни-разлагащи се прегазени котки оцеляването се случва по два начина.
Или намираш някое от безбройката извращения, което за теб изглежда нормално неизвратено/ненормално извратено, и в 14-дневен срок от датата на започване на производството, с или без одобрение от компетентен орган, неминуемо получаваш възможността да трупаш практика по него, найс, а.
Или търсиш първоизточник на усмивки.
И просто се усмихваш.
Баланс на силите в международен и личен план.

Имам първоизточване от три места.

Кокос. Реално той е производен източник, обаче от малка го научих да сме си взаимно полезни по първичен начин. На стърготини, мляко, като кинки чаша за свеж коктейл вместо лятна разхлада или кинки разхлада вместо лятна чаша из улиците в Бирмингам. Ето така варира през годините кокосовата инвазия. 

Музикалност. В душите, из главите, в думите и до липовия чай - както си я поръчаме. Разходки в ритъма и мелодията на собствената ни музика. При мен превес взима понякога неговата. Не възразявам обаче, като е от първо лице я обичам дори повече. Август по петолинието - сериозна система за спокойствие и спокойна система за движение. 

Обратно към бельото. Само глупаците не се връщат там, където са били щастливи. Мечтите бяха облаци в кафето ми. Сега съм ги поставила в една равнина с него и дори съм добавила илюстрации към тях.

Невинаги знаеш защо някой човек те вълнува. Успява да докосне някое кътче на душата ти и това стига.